Мария Гимбутас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Гимбутас
Marija Birutė Alseikaitė
американска археоложка и културоложка

Родена
Починала
Научна дейност
Образование Вилнюски универслитет,
Тюбингенски университет
Работила в Харвардския университет
Мария Гимбутас в Общомедия

Мария Гимбутас(на английски: Marija Gimbutas[1]), е литовско-американска археоложка и културоложка, известна със своите трудове и възгледи за европейската праистория. Авторка е на хипотезата за съществуването на древната курганна култура. Счита се, че е сред най-крупните и същевременно най-противоречиви фигури в индоевропеистиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 януари 1921 г. във Вилнюс, Литва. Завършва Вилнюския университет и защитава докторат в Тюбингенския университет. Става преподавател в Харвардския университет.

Гимбутас получава образование и започва научната си кариера в Европа, но след 1949 г. се премества в САЩ където протича значимата част от живота ѝ. От средата на 70-те г. редица нейни книги добиват популярност в световен мащаб.

Умира на 2 февруари 1994 г. и е погребана в Каунас.

Трудове и възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Възгледите на Гимбутас се оформят в продължение на десетилетия, докато тя активно чуаства в археологически проучвания из цяла Европа. Изводите, до които достига са, че

  • в праисторическа Европа до 5 в. е налице специчфична „древноевропейска“ култура
  • след средата на 5-то хил. пр. н.е. от понтийско-каспийската степ прииждат т.н. индоевропейски народи, чиято култура измества предишната – това е т.н. курганна хипотеза.

Находките, с които Гимбутас се запознава, я карат да изтъква контраста между двете епохи, което добива популярност като една теория за „Великата богиня“ – изначален възглед контрастиращ с по-късните индоевропейски воински и мъжки културни ценности. Добиващият влияние Феминизъм от края на 20 в. активно пропагандира в опростена форма изложеното от Гимбутас, което поражда по-нататък заострени критики към неговата обоснованост.

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Gimbutas, Marija (1956). The Prehistory of Eastern Europe. Part I: Mesolithic, Neolithic and Copper Age Cultures in Russia and the Baltic Area. American School of Prehistoric Research, Harvard University Bulletin No. 20. Cambridge, MA: Peabody Museum.
  • Gimbutas, Marija (1963). The Balts. London : Thames and Hudson, Ancient peoples and places 33.
  • Gimbutas, Marija (1965). Bronze Age cultures in Central and Eastern Europe. The Hague/London: Mouton.
  • Gimbutas, Marija (1971). The Slavs. London : Thames and Hudson, Ancient peoples and places 74.
  • Gimbutas, Marija (1974). The Gods and Goddesses of Old Europe, 7000 to 3500 BC: Myths, Legends and Cult Images. London: Thames and Hudson.
  • Gimbutas, Marija (1989). The Language of the Goddess: Unearthing the Hidden Symbols of Western Civilization. San Francisco: Harper & Row.
  • Gimbutas, Marija (1991). The Civilization of the Goddess: The World of Old Europe. San Francisco: Harper.
  • Gimbutas, Marija (1992). Die Ethnogenese der europäischen Indogermanen. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft der Universität Innsbruck, Innsbrucker Beiträge zur Sprachwissenschaft, Vorträge und kleinere Schriften 54.
  • Gimbutas, Marija (1994). Das Ende Alteuropas. Der Einfall von Steppennomaden aus Südrussland und die Indogermanisierung Mitteleuropas. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft.
  • Gimbutas, Marija, edited and supplemented by Miriam Robbins Dexter (1999) The Living Goddesses. Berkeley/Los Angeles: University of California Press.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гимбутас е фамилното име на нейния съпруг, нейното фамилно име е на литовски: Gimbutienė; родена като Marija Birutė Alseikaitė

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]