Стара Европа (антропология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за антропологическия термин. За политическия епитет вижте Стара Европа.

Старата Европа (на английски: Old Europe) е термин влязъл в обръщение след 1974 г. когато излиза обобщаващият труд на Мария Гимбутас Боговете и богините на Стара Европа[1]

Ареал на неолитните Дунавски Винчански култури с различните им локализации

Археологическите находки в Европа позволяват в югоизточния край да се набележат очертанията на специфична култура, предшествала появата на отчетливото индо-европейски нашествие. Споре Гимбутас тази пред-индоевропейска култура се проследява на територия покриваща приблизително днешните Румъния, България и Гърция като дотига в средиземноморието до островите Крит, Кипър, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика. Възглед за съществуването на подобна култура е формулирал преди войната австралийският археолог Гордън Чайлд, като я е нарекъл "Дунавска култура"[2] Аргументи в полза на тези разбирания са дунавската протописменост или елементи от винчанската култура и артефакти като "Плочка от Градешница" и "Табличка от Дупяк".

В трактовката на Гимбутас за "Стара Европа" е характерно организирането на обществото около обожествената фигура на жената, което контрастира с по-късните войнски и мъжки ценности засвидетелствани с разпространението на индо-европейска цивилизация.[3]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gimbutas M., (1974), The Gods and Goddesses of Old Europe, 7000 to 3500 BC: Myths, Legends and Cult Images. London: Thames and Hudson. (при по-късните издания заглавието се изменя)
  2. Childe, V. Gordon (1929). The Danube in Prehistory. Oxford: Clarendon Press.
  3. Gimbutas M., (1991). The Civilization of the Goddess: The World of Old Europe. San Francisco: Harper; (1994). Das Ende Alteuropas. Der Einfall von Steppennomaden aus Südrussland und die Indogermanisierung Mitteleuropas. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft.
  • Гимбутас, Мария. Цивилизация Великой Богини. Москва, 2005 г.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]