Дунавска протописменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Знаци върху плочката от Тартария

Дунавската протописменост се наричат знаците, откривани върху археологически находки от долното течение на р. Дунав и датиращи от епохата на неолита (около 6000 до 3500 г. пр.н.е.). Вероятно те са най-древните в света, известни досега на науката.[1][2][3] Откривани са в днешните България, Румъния и Сърбия).

В началото на 21 век изследователят Марко Мерлини организира в база данни знаците от дунавската протописменост.[4] Общият им брой е около 5500 като над 1000 са случаите, в които са налице комбинации от 2 и повече знака. Над 3/4 от надписаните артефакти са от Старчево-Кришска култура.[5]

Популярни образци са известната Плочка от Градешница[7],, печатите с писмени знаци от Караново принадлежащи към забележителната Карановска култура, табличките от с. Тартария (рум. Tărtăria – Търтърия) окръг Алба в днешна Румъния отнасяни към неолитната Винчанска култура, подобна е откритата в Егейска Македония Табличка от Дупяк и др. Към Дунавската протописменсот може да имат отношение и знаците врязани на гърдите на женският идол с медна гривна датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб № 453 на некропола в Дуранкулашко езеро отнасян към периода „Блатница“ на културата Хаманджия. [6], а също Кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило,[7], както и знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса[8] в басейна на р. Дунав при Тиса.

Ареал на неолинтите Дунавски Винчански култури с различните им локализации

Източници[редактиране | редактиране на кода]