Дунавска протописменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ареал на неолинтите Дунавски Винчански култури с различните им локализации

Дунавската протописменост се наричат неолитните писмени знаци датирани към 5600 - 5300 г. пр. Хр, вероятно най-древните в света известни досега на науката.[1][2][3][необходимо е уточнение] Те са открити по долното течение на р. ДунавБългария и днешните Румъния и Сърбия), откъдето идва и наименованието й.

Heйните най-популярни образци са известната Плочка от Градешница, печатите с писмени знаци от Караново принадлежащи към забележителната Карановска култура, табличките от с. Татария (рум. Tărtăria - Търтърия) окръг Алба в днешна Румъния отнасяни към неолитната Винчанска култура, подобна e откритата в Егейска Македония Табличка от Дупяк и др. Към Дунавската протописменсот може да имат отношение и знаците врязани на гърдите на женският идол с медна гривна датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб № 453 на некропола в Дуранкулашко езеро отнасян към периода "Блатница" на културата Хаманджия. [4], а също Кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило,[5], както и знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса[6] в басейна на р. Дунав при Тиса.

Препратки[редактиране | edit source]

  • Снимки на табличката от Тартария [3][4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Gradeshnitsa Tablets
  2. Haarmann, Harald: "Geschichte der Schrift", C.H. Beck, 2002, ISBN 3-406-47998-7, p. 20
  3. Χουρμουζιάδης Γ. Το Δισπηλιό Καστοριάς : ένας λιμναίος προϊστορικός οικισμός, Κώδικας, 1996
  4. Петко Симеонов, Eзерния град в Дуланкулашкото езеро
  5. Снимка на изписаната плочка от Култура Курило, Европейски виртуален музей, НИМ София
  6. Графика на знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса