Направо към съдържанието

Дунавска протописменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дунавска протописменост
Археология
Периоднеолит – енеолит
ПостроенVI хилядолетие пр.н.е.
Дунавска протописменост в Общомедия
Част от Балканската праисторическата графична знакова система

Дунавска протописменост е условно и до известна степен проблематично наименование, използвано за обозначаване на съвкупност от графични знаци, регистрирани върху археологически материали от района на долното течение на р. Дунав и други части на Югоизточна Европа, отнесени към периодите на неолита и енеолита (ок. 6000 – 3900 г. пр.н.е.).[1] В научната литература тези знаци често се свързват с Винчанската култура и поради това са известни и като „винчанските знаци“.[2][3][4][5] Фактите обаче говорят, че те са разпространени почти навсякъде на Балканите.

Въпреки разпространената употреба на термина „протописменост“,[6] интерпретацията на тази система като ранна писмена форма остава дискусионна. Част от изследователите, сред които Мария Гимбутас и Харалд Хаарман, разглеждат тези знаци като проявление на ранна графична система с потенциални комуникативни функции.[7][8] [9] Подобна линия следват и изследванията на Марко Мерлини, които акцентират върху тяхната повторяемост и структурираност.[10] Привържениците на идеите на Мария Гимбутас разработват дори дигитални инструменти за тяхната популяризация, сред които и компютърния шрифт „Gimbutas“.[11]

Дискусия

[редактиране | редактиране на кода]

Срещу тези интерпретации се противопоставят по-скептично настроени учени, които подчертават липсата на основни характеристики на писмените системи, като устойчива връзка между знак и езикова единица, наличие на синтаксис и дълги текстови последователности.[12][13] Поради това в съвременните изследвания често се използват по-неутрални понятия като „символна“ или „знакова система“.[14]

Съществуват различни интерпретации относно характера на тези знаци. Привържениците на идеята за протописменост подчертават наличието на повторяеми знаци и устойчиви комбинации, което предполага определена степен на структурираност.[15] Критичните позиции акцентират върху липсата на доказана граматика или синтаксис и върху твърде късите знакови последователности.[16]

Разпространение и археологически контекст

[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите данни показват, че подобни знаци са разпространени в широк ареал на Балканския полуостров, включваш територията на днешните държави България, Румъния, Гърция и Сърбия.[2] Те се срещат върху различни категории предмети – керамика, антропоморфна пластика, печати (пинтадери),[17][10][18] както и върху модели на праисторически олтари (напр. „култовата сцена от Овчарово“[19]).

Сред най-известните находки са плочката от Градешница,[20] табличките от Тартария,[21] пинтадерите от Караново,[22][23] кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни, принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило,[24] както и някои от находките (предимно антропоморфни фигурки) от Дуранкулашкия некропол[3], Градешница и д-р.

Контекстуалният анализ показва, че значителна част от тези знаци се срещат в ритуални или символно натоварени контексти, което поставя под съмнение тяхната функция като средство за административна комуникация.[12]

Сравнение с ранните писмени системи

[редактиране | редактиране на кода]

Сравнението с най-ранните писмени системи в Месопотамия показва съществени различия. Докато писмеността в Месопотамия възниква в административно-икономически контекст (счетоводство, управление на ресурси, институционална организация)[25][26], то дунавските знаци са свързани предимно с предмети със символна функция.[27][28]

Въпреки по-ранната датировка на „дунавските знаци“, липсват доказателства за генетична връзка или пряка приемственост между тези знаци и по-късните писмени системи.[16]

Съвременни изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните изследвания използват интердисциплинарни подходи, включително семиотичен анализ, количествени методи и контекстуална археология. Тези анализи показват определена степен на структурираност на праисторическите знаци (наличието на групи от по два до четири знака), но не предоставят убедителни доказателства за съществуването на писмена система в лингвистичния смисъл.[14][12][29]

Популярни интерпретации

[редактиране | редактиране на кода]

Понякога темата за т.нар. Дунавска протописменост излиза извън рамките на научния дебат и придобива популярно-културни измерения. Пример за това е паметникът монумент в село Градешница, който представя интерпретация на знаците като най-ранна писменост.[30][31] Подобни интерпретации не отразяват установен научен консенсус. Подобен монумент е издигнат и в Тартария (Румъния), където са представени изображения на част от плочките, открити в Тартария.[32]

Аргументи „за“ и „против“ интерпретацията на знаците като писменост

[редактиране | редактиране на кода]
КритерийАргументи „за писменост“Аргументи „против писменост“
Структурираност Повторяеми знаци и комбинации; наличие на композиционни модели Липса на ясно установена граматика или синтаксис
Количество Многобройни знаци и графични символи Кратки и фрагментарни последователности; липса на дълги текстове
Функция Възможна комуникативна и информационна роля По-вероятно символни, ритуални или маркиращи функции
Контекст Срещат се в различни археологически контексти Често асоциирани с култови предмети, а не с административни или стопански дейности
Сравнителен анализ По-ранна датировка от шумерската писменост Липса на приемственост с по-късни писмени системи

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Дунавската протописменост
  2. 1 2 Shan M. M. Winn. Pre-Writing in Southeastern Europe: The Sign System of the Vinča Culture. Calgary: Western Publishers, 1981.
  3. 1 2 Gheorghe Lazarovici, Cornelia-Magda Lazarovici. The Danube Script. Cluj-Napoca, 2009.
  4. ↑ Michael Mäder. Ist die Donauschrift Schrift? Budapest: Archaeolingua, 2019.
  5. ↑ Vinča symbols
  6. ↑ Owens, Gareth A. Balkan Neolithic Scripts. Kadmos 1999, 114—120.
  7. ↑ Marija Gimbutas. The Language of the Goddess. San Francisco: Harper & Row, 1989.
  8. ↑ Harald Haarmann. Geschichte der Schrift. München: C.H. Beck, 2002.
  9. ↑ КОНЦЕПЦИИТЕ НА ДРЕВНИТЕ НИ ПРЕДЦИ ЗА СТРУКТУРАТА НА ВСЕЛЕНАТА И СОЦИУМА, РАЗКРИТИ ЧРЕЗ ПРОЧИТА НА ДРЕВНОТРАКИЙСКИТЕ РУНИ ОУГОМ
  10. 1 2 Marco Merlini. Semiotic Approaches to the Danube Script. — Documenta Praehistorica 32, 2005, 233–251
  11. ↑ Шрифта “Gimbutas”, TrueType (.ttf) формат който включва около 216 графични знака.
  12. 1 2 3 John Chapman. Fragmentation in Archaeology. London: Routledge, 2000.
  13. ↑ Васил Николов. Праистория на България. София: Изток-Запад, 2011.
  14. 1 2 Biehl, Peter. Symbols in Action: Agency and Materiality in Prehistoric Europe. Oxford: Oxbow Books, 2013.
  15. ↑ Harald Haarmann. Early Civilization and Literacy in Europe. Berlin: Mouton de Gruyter, 1995.
  16. 1 2 Stephen Houston (ed.). The First Writing: Script Invention as History and Process. Cambridge: Cambridge University Press, 2004.
  17. ↑ T. Dzhanfezova. Prehistoric Pintaderas – Study Questions or a Question of Studies. In: A. Comşa et al. (eds.), Facets of the Past. Bucharest, 2013, 416–433.
  18. ↑ Иван Суванджиев. 2017, Отвъд знаците, послания от древносттта. Каталог към изложба. РИМ-Плевен 2017
  19. ↑ Vasil Nikolov. Die Kultzsene aus Ovcarovo ein Versuch fur Kalenderinterpretierung — In: Man and the Animal World, Archaeolingua. Book 8., ed. L. Bartosiewicz, 1998, 403
  20. ↑ Васил Николов. Към интерпретацията на керамичната „плочка” със знаци от Градешница. – Изкуство, 1990, ІІ, 47–49.
  21. ↑ Erika Qasim. Die Tărtăria-Täfelchen – eine Neubewertung. In: Das Altertum, Bd. 58/4, 2013, 307–318 (ISSN 0002-6646)
  22. ↑ Васил Миков, Георги И. Георгиев, В. Георгиев. Надписът върху кръглия печат от Караново – най-древната писменост в Европа. – Археология, 1969, І, 4–13.
  23. ↑ Сакралната плочица от с. Караново
  24. ↑ Снимка на изписаната плочка от Култура Курило, Европейски виртуален музей, НИМ София
  25. ↑ Denise Schmandt-Besserat. How Writing Came About. Austin: University of Texas Press. 1996
  26. ↑ Christopher Woods. The Earliest Mesopotamian Writing. — In: Christopher Woods (ed,). Visible Language: Inventions of Writing in the Ancient Middle East and Beyond. Chicago: The Oriental Institute of the University of Chicago 2019, 33–84
  27. ↑ Denise Schmandt-Besserat. How Writing Came About. Austin: University of Texas Press, 1996.
  28. ↑ Christopher Woods. The Earliest Mesopotamian Writing. In: Woods (ed.), Visible Language. Chicago, 2010.
  29. ↑ Goce Naumov. Imprints of the Neolithic mind. – Documenta Praehistorica, 2008.
  30. ↑ Паметник на първата писменост в Европа в Градешница // БНТ, 2013.
  31. ↑ Монументът в Градешница в чест на първата писменост в света
  32. ↑ ROMANIA 2008. ‘‘The Danube Script: Neo-Eneolithic Writing in Southeastern Europe’’ — Institute of Archaeomythology, 2008

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дунавска_протописменост&oldid=12922514“.