Винчанска култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разпространение на Винчанската култура

Винчанската култура (ок. 5500 г. – 4100 г. пр. н.е. [1]) е неолитна археологическа култура, представителна за Стара Европа.

Носи името си по селището Винча, днес предградие на Белград, където е локализиран центърът ѝ. На север ареалът ѝ достига средното течение на Тиса, на юг – северната част на Скопското поле, на запад – Усора на река Босна, и на изток – Софийското поле, обхващайки по този начин територия от днешна Сърбия, Румъния, Северна Македония, Босна и Херцеговина и България. Караново III е нейното стратиграфско определение за днешна българска територия. [2]

В технологично отношение е определена за най-напреднала за времето си праисторическа култура в света. Най-ранният център на медната металургия в Европа е локализиран в Беловоде, Източна Сърбия. Най-старите писмени знаци – известната Дунавска протописменост също се свързват с тази култура. Много характерни са керамичните фигурки и други изделия от изпечена глина отнасяни към нея. В остарели научни трудове Винчанската култура понякога погрешно е била свързвана с първите индоевропейци, троянците или пеласгите и дори пред-династичен Египет.[3][4]

В Централните Балкани носителите на една от първите неолитни човешки култури принадлежат към Културния комплекс Старчево - Кереш - Криш, който датира от ранния и средния Неолит. Това наименование обозначава три близки култури: Старчевска, Керешка и Кришка, които са обхващали района на днешна Югоизточна Унгария, Сърбия и Румъния.[5] Като връзка между културите „Старчево“ и „Винча“ се посочват главно формите на грънчарството и фигурките, както и от жилищата и територията, която са обхващали, въпреки че в археологията съществува и втора хипотеза за възникването на културата Винча, в която миграцията от югоизточните Балкани изиграва значителна роля.[6]

Географски ареал и демография[редактиране | редактиране на кода]

Типична глинена фигурка на идол изработена в периода на Култура Винча, Британски музей, Лондон

Културата на Винча е обхващала регион от Югоизточна Европа (главно включващ Балканите), разпростиращ се на територията на съвременна Сърбия, но също така и на части от Румъния, България, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Гърция.[7]

Около 7000 г.пр.н.е. ледените маси в Европа започват да се топят, а иглолистният горски пояс отстъпва на север. Климатът се променя, става топъл и влажен, което благоприятства развитието и появата на широколистните гори, чието разпространение на Балканския полуостров е значително след началото на този период. На Балканите от началото на Неолита до възникването на Културата Винча, е изминало цяло хилядолетие.

Този регион вече е бил заселен от земеделските общества още при т.н. първи умерен неолит (FTN). По време на развитието на Старчевската култура хората започват да изграждат къщи и да изработват изключително качествена керамика с тънки стени, украсена с геометрични мотиви и статуетки с конични и цилиндрични глави, напомнящи фигурки изработени от Култура Винча. През периода, в който Културата Винча процъфтява се наблюдава устойчив прираст, което довежда до безпрецедентна гъстота на населението и селищата. Селищата принадлежащи към Културата Винча са били значително по-големи от всяка друга синхронна европейска култура, в някои случаи надминаващи тези от Егейското крайбрежие и Близкия Изток през ранна Бронзова епоха, явяващи се хилядолетие по-късно. Едно от най-големите селища е Винча-Бело Бърдо (предградие на днешния Белград, Сърбия), което е обхващало 29 хектара, а населението му е наброявало около 2500 души.[7][8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Харалд Харман, Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа, София: З. Стоянов, 2019, с.57
  2. Suciu C., Early Vinča Culture Dynamic in South-Easthern Transylvania in Mills S. and Mirea P., eds. 2011. The Lower Danube in prehistory, Bucureşti: Editura Renaissance, p.76
  3. Nikolova, Lolita; Merlini, Marco; Comsa, Alexandra Western-Pontic Culture Ambience and Pattern (In memory of Eugen Comsa), p. 55 – 56
  4. Тодорова Х.; Вайсов И. Тодорова Х. Каменно-медната епоха в България: пето хилядолетие преди новата ера, Наука и изкуство; София 1986
  5. Joni L. Manson: „Starčevo Pottery and Neolithic Development in the Central Balkans“. In William K. Barnett and John W. Hoopes (Editors) The Emergence Of Pottery: Technology and Innovation in Ancient Societies, 1995
  6. Праисторија југословенских земаља II, Сарајево 1979, стр. 79 – 212
  7. а б Chapman, John (2000). Fragmentation in Archaeology: People, Places, and Broken Objects. London: Routledge. ISBN 978-0-415-15803-9
  8. Chapman, John (2000). Fragmentation in Archaeology: People, Places, and Broken Objects. London: Routledge. p. 236. ISBN 978-0-415-15803-9
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Винчанска култура“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония