Дупяк
|
Дупяк Δισπηλιό |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Николай“ |
|
  Дупяк  Дупяк |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Пополе |
| Надм. височина | 620 m |
| Население | 1186 души (2001) |
| Дупяк в Общомедия | |
Дýпяк (на гръцки: Δισπηλιό, Диспилио, катаревуса: Δισπηλιόν, Диспилион, до 1926 година Δουπιάκοι, Дупяки[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония с 1186 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 7 километра югоизточно от демовия център Костур (Кастория) на южния бряг на Костурското езеро на пътя от Костур за Хрупища (Аргос Орестико).
Името на Дупяк идва от двете пещери (дупки), разположени до селото.[2][3] В 1926 името е преведено на гръцки - Диспилион, буквално „две пещери“. Едната пещера е благоустроена и се нарича Духло (Ντούχλο, Ντούχλος). В селото има четири интересни моста с традиционна архитектура - Гьоле (Γκιολέ), Чешме (Τσεσμέ), Лакос (Λάκος) и Грановода (Γκρανοβόντα).[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Неолит[редактиране | редактиране на кода]
Основни статии: В 1932 година по време на суха зима Костурското езеро се отдръпва и разкрива останки от значително праисторическо селище. Гръцки археолози под ръководството на Антониос Керамопулос започват разкопки на терена в 1935 година и откриват останки от сгради и лодки. Разкопките са спрени през 1940 година поради Итало-гръцката война, за да бъдат възобновени през 1965 година. В 1992 година нов екип начело с Георгиос Хурмузиадис, професор по праисторическа археология в Солунския университет, започва отново разкопките. Селището при Дупяк е било обитавано от края на Средния неолит (5600-5000 година пр.н.е.) до края на неолита (3000 г. пр.н.е.). Открити са керамика, дървени структурни елементи на сгради, семена, кости, фигурки, лични орнаменти, флейти (едни от най-старите в Европа) и най-важното - Дупяшката табличка, върху която има знаци, които може би са надпис.
Край Дупяк е изградена възстановка на праисторическото наколно селище.
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Архангели“.[5]
В XV век в Дупяк са отбелязани поименно 31 глави на домакинства.[6] В османските данъчни регистри от средата на XV век Дубяк е споменато с 18 семейства на Никола, Стайо, Йован, Лука, Яно, Продан, Гюрко, Сирак, Димо, Мануел, Димо, Папас, Яно, Богоя, Настек, Койо, Коста и Димос, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1818 акчета[7].
В XIX век Дупяк е голямо чисто българско село. В началото на века Франсоа Пуквил, френският консул при Али паша Янински, пише за Дупяк:
| „ | Спряхме се в Пякос или Дупяри, село до Костурското езеро. Дотам пътувах като в позната страна, защото можех да разговарям с хората и да общувам с тях, но тук положението се промени. Навлязох в област с българи и трябваше да използвам няколкото славянски думи, които бях научил при престоя си в Рагуза.[8] | “ |
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тупяк (Toupiak) живеят 600 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дупяк (Doupiak) е посочено като село с 50 домакинства със 152 жители българи.[10] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дупяк:
| „ | В края му [на Костурския дервент] е разположено българското село Дуптан; то някога е представлявало два бегови чифлика, които впоследствие опустяват и сега в него има не повече от 7 къщи, 12 семейни двойки и 21 нуфузи. Жителите се занимават със земеделие, риболовство, плетене на рогозки и отчасти със занаяти. Тук има една църква с двама свещеници и един хан. Почвата на това село е плодородна, на нея добре се развиват житни и други растения; има обилие от вода.[11] | “ |
Църквите „Свети Николай“ - енорийски храм на селото, и „Възнесение Господне“ са от XIX век.[12]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дупяк има 480 жители българи.[13] В началото на XX век Дупяк е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дупяк има 640 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[14]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко – 300 жители, тъй като е патриаршистко.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Дупяк преди Балканската война има 50 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[16]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1/2 ч. на запад от Костур, до брега на Костурското езеро, е разположено с. Дупяк, с население тоже българско и още други околни села, също такива.[17] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Дупяк са заселени малък брой гърци бежанци от Турция. В 1928 година е регистриран само 1 бежанец. Поради близостта си до Костур през Втората световна и Гражданската война селото не пострадва много и тук намират убежище бежанци от околните села.
В 1953 година на мястото на по-малка стара църква е построена църквата „Свети Атанасий“.[12]
- Преброявания
- 1913 – 252 души
- 1920 – 219 души
- 1928 – 264 души
- 1940 – 257 души
- 1951 – 431 души
- 1961 – 377 души
- 1971 – 391 души
- 1981 – 747 души
- 1991 – 1011 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Свързани с Дупяк
Никифор Папасидерис (1886 – 1958), гръцки духовник, патриаршески йеродякон, костурски митрополит, чийто баща е от Дупяк
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δουπιάκοι - Δισπήλιον
- ↑ Ντούχλος - Δισπηλιό. // Cyberότσαρκα - Τα μυστικά του τόπου μας. Посетен на 15 октомври 2016.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 448.
- ↑ Η Καστοριά. // Hotel Nostos. Посетен на 15 октомври 2016.
- ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 163.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 84.
- ↑ Pouqueville, F. Voyage dans la Grece. Paris, 1820, v. III, 364.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110-111.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 141.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί-Εξωκκλήσια. // Εκπολιτιστικός Σύλλογος Δισπηλιού Καστοριάς. Посетен на 14 октомври 2016.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dispilio.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
- ↑ Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „