Сливени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сливени
Κορομηλιά
— село —
Водопад на Рулската река при Сливени
Водопад на Рулската река при Сливени
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 700 m
Население 342 души (2011 г.)
Демоним Сливѐнци
Сливени в Общомедия

Слѝвени (на гръцки: Κορομηλιά, Коромилия, катаревуса: Κορομηλέα, Коромилеа, до 1928 година Σλίβενη, Сливени,[1]на албански: Slivanji) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 700 m надморска височина[2] в Костурската котловина и отстои на 7 километра западно от град Костур на левия бряг на Рулската река (или Бистрица), в западното подножие на планината Саракина, тъкмо след края на пролома Берик. На половин километър над Сливени е разположен манастирът „Свети Никола“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Сливени са отбелязани поименно 71 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Сливени е споменато с 27 глави на семейства и двама неженени Папа Сивлия, Йорг, Тодор, Пелегрин, Джаин, Радомир, Джурко, Йорг, Тодор, Стайо, Алекса, Яно, Тодор, Добро, Михо, Никола, Раде, Стамат, Михо, Нико, Никифор, Добро, Кирк (Герг), Филип, Манол, Алекса, Добри, Петре, Койо и Никола, и три вдовици Кала, Мара и Мара. Общият приход за империята от селото е 1776 акчета.[4] Горно Сливени е споменато с 10 глави на семейства и един неженен: Леко, Михо, Йорг, Спасе, Стайо, Лекос, Томчо, Добро, Маврангел, Филип и свещеника Андон с 670 акчета данък.[5]

В края на XIX век Сливени е албанско мюсюлманско село, изолирано сред околните български села. Жителите му албанци идват по времето на Али паша Янински, завладяват селото и прогонват българските му жители.[6][7]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Славени (Slavéni) е посочено като село в Костурска каза с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сливени има 270 жители арнаути мохамедани.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло турско 400 жители.[10] Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи.[12]

Сливенският манастир е база на гръцките андартски чети и затова в 1905 година е опожарен от четите на ВМОРО.[13] Сливенските албанци, може би под влияние на Албанското възраждане, подобно на тези от костенарското изолирано албанско село Вичища спазват неутралитет към революционните борби на съседите си българи.[14]

По време на Балканската война 1 човек от Сливени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 ч. на северозапад от с. Жупанища по течението на р. Бигла е разположено с. Сливени, смесено с турци и българи. Турците говорят албански язик. Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. Насреща, оттатък р. Бистрица (Девол), която се намира на запад, е гр. Хрупища, а около него български села, главното от които с. Нестрам.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Сливени е обозначено като албанско селище.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“ в Сливенския манастир

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сливени има 15 къщи арнаути мохамедани.[18] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, сред които 15 семейства от село Имера, Понт.[19] В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 304 жители бежанци от 315[20] или според други данни изцяло бежанско с 80 семейства и 337 души.[21]

Населението традиционно се занимава със земемеделие и в по-малка степен със скотовъдство.[7]

През 1928 година селото е прекръстено на Коромилия. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[22]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[23]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 420[7] 430[7] 315[7] 496[7] 338[7] 382[7] 326[7] 330[7] 341[7] 349 342

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сливени
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Костов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, Нестроева рота на 7 кумановска дружина[24]
Починали в Сливени

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кънчов, Васил. Няколко исторически бележки за с. Сливени, в: Български преглед, год. II, кн. 6, стр. 65, 1895 г., София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 41. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 115
  5. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 121
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
  7. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
  8. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Σλίβενη[неработеща препратка]
  12. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 211.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374 и 878.
  16. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
  17. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  19. „Ίμερα“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915085152/http://www.akrites.de/sites/gr/staedte_pontos.htm, посетен 15 септември 2008 
  20. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034911/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/040.htm, посетен 26 юли 2007 
  21. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  22. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Koromilia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 374.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония