Жервени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жервени
Άγιος Αντώνιος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 1087 m
Население (2001) 141 души

Жѐрвени (на гръцки: Άγιος Αντώνιος, Агиос Андониос, до 1928 Ζέρβαινη или Ζέρβενι, Зервени[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 141 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 25 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 10 километра източно от Габреш. Разположено е в южните поли на планината Вич (Вици).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Жервени е помашко село в Костурска каза на Османска империя заобиколено отвсякъде с български села. Отказалите да приемат исляма се изселват в съседното село Дреновени (днес Кранионас), както и в Шестеово.[2] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique") в 1878 година пише, че в Сервани (Servani) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ирвени (Irvéni) е посочено като село в Костурска каза с 45 домакинства и 160 жители мюсюлмани.[4] Според Стефан Веркович във втората половина на XIX век в Жервени има 60 помашки домакинства и 225 жители-помаци от мъжки пол.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Жервени има 430 жители българи мохамедани.[6] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 800 жители.[7]

По време на Илинденското въстание над 30 жервенци са убити от въстаниците, а част от самото село е изгорена. По думите на Христо Силянов:

Това село, врязано като клин всред съседните български села и дало прочути катили първо изпита отплатата на въстаналата рая.[8]

Башибозук от Жервени участва активно в кървавото потушаване на въстанието в Костурско.

До XX век сред жервенските помаци се запазват редица черти на българската култура – обичаи, език, дори българската (християнска) именна система при образуването на фамилните имена. Както си спомня жител на Дреновени:

Жервѐнци се потручѝе, ту̀рцка вѐра има̀е, а̀ма си-и пазѐе ста̀рите бoлга̀рцки презименѝшча. Вѐрата а-сменѝе, а-ѐзико не.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Жервени преди Балканската война има 70 помашки къщи.[10]

Жервенци в Турция[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с народно творчество от Жервени

След Балканската война селото влиза в Гърция. След 1919 година 1 човек от Жервени подава официално документи за емиграция в България.[11] А след катастрофата на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година помашкото население на Жервени - 55 семейства с 500 души се изселва в Турция. Жервенските помаци са настанени в по-голямата си част в кападокийското градче Синасос, прекръстено по-късно на Мустафапаша, а няколко семейства се заселват в съседното село Джемилкьой. В 2007 година местната активистка Сюрея Айташ издава книга, посветена на историята, бита и езика на жервенци. Към началото на XXI век жервенци все още пазят обичаите мартинки (мартеници), дудулешка (за викане на дъжд) и Гергеден (Гергьовден)[12] и Митроден (Димитров ден).[13]

Гръцко Жервени[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на изселилите се помаци в Жервени са заселени 180 души бежанци от Турция – 48 семейства понтийски гърци и 2 семейства малоазийски. През 1928 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, в превод Свети Антоний. В 1928 година селото е почти изцяло бежанско с 50 семейства и 180 души[14] или по други данни 179 души.

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в Жервени се формира понтийска чета, която тероризира околните български села. В 1946 година жервенската чета заедно с гръцка жандармерия напада и разграбва съседното село Бабчор.[15] През Гръцката гражданска война селото пострадва силно - почти всичките му жители бягат в Костур. Осем деца от Жервени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 492 души
  • 1920 – 537 души
  • 1928 – 185 души
  • 1940 – 269 души
  • 1951 – 20 души
  • 1961 – 213 души
  • 1971 – 196 души
  • 1981 – 200 души
  • 1991 – 213 души

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Говорът в Жервени е част от костурския говор. Единственото селище в целия северен край на Костурския регион, в което е развито ô (лабиалното o), е Жервени.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Ζέρβαινη - Άγιος Αντώνιος
  2. Королов, Лари-Лабро. Дрено̀вени. Разцвет и разорение на едно село в Южна Македония, София 2016, с. 53.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 119. (на български)
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София 1933, стр. 302-304, Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., София 1984, стр. 545
  9. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София 2003, стр. 28. В спомените на Лабро Королов е посочено и едно фамилно име от Жервени - това на Абдул Попов [1]
  10. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
  12. Aytaş, Süreyya. Bitmeyen Muharcirlik, Lozan mubadilleri Vakfı yayını. Istanbul, 2007. с. 73-74.
  13. Kesriye Mübadillerinde Cemre. // Lozan Mübadilleri İletişim Portalı, 6 април 2012. Посетен на 10 януари 2018.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Македонска информативна агенција
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Antonios.
  17. Koroloff, Larry Labro. Notes on the Dialect of Zhèrveni, Kostur Region, as Spoken by Their Descendants in Mustafapaşa and Cemilköy, Turkey. In: „Slověne“, №2, 2012, p. 114.


     Портал „Македония“         Портал „Македония