Дреновени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дреновени
Κρανιώνας
— село —
Drenoveni3.jpeg
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 803 m
Население (2001) 9 души
Дреновени в Общомедия

Дрено̀вени (изписване до 1945 година Дрѣновени, на гръцки: Κρανιώνας, Кранионас, до 1926 Δρανοβαίνη, Драновени[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 9 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 1 километър източно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали - Долно и Горно Дреновени - на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука.

Къщи в селото.

Църквата в Горно Дреновени се казва „Света Петка“, а в Долно - „Свети Димитър“. По пътя към Чърновища северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка.

Южно от Горната махала има малка каменна църква, посветена на Свети Георги, наричана от дреновчени Манастирчето. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на Гергьовден.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално е било разположено в местността Лабана, по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.[2] Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи Корешча от Пополе. Изследователят на селото Лабро Королов предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.[3]

Смята се, че първоначално името на селото е Дреново, а от ХVІ век се нарича Дреновени. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.[4] В Дреновени има и избягали от съседното Жервени при помюсюлманчването на селото.[2] Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.[5]

През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.[6] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (Drénovéni) е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители мюсюлмани и 350 жители българи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.[9]

В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 - 1884 година е Янаки Трендов.[10][11] Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. По време на Илинденско-Преображенското въстание и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (73 год.), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.[12][13] Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов[14].

Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972
Руини в селото.

В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.[15]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.[16] Според Георги Константинов Бистрицки Горно и Долно Дреновени преди Балканската война имат 185 български къщи.[17]

На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали[18].

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Дреновени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на югоизток от с. Габреш, на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп Търпо Поповски от с. Косинец.[20]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Графит на къща от времето на Гражданската война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените Киро Королов, който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в Детройт, САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България.

След края на Първата световна война селото е засегнато от т.нар. испанска болест. Един от преживелите я си спомня:

И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.[21]

В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.[22] Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България. В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[23] През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.[24]

По време на Гръцката гражданска война 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[25]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в Детройт, Гранит Сити, Австралия, Скопие, Варна и Бургас.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Drenoveni1.jpeg

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреновени
  • България Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.[27]
  • Гърция Васил Алексовски (1912 - 1944), гръцки партизанин
  • България Канада Васил Пенчов Лексовски (1909 - 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада
  • Гърция Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • България Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.[29]
  • България Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма
  • България Доно Кирков (? - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени[30]
  • България Иван Николов (1880 - 1943), български революционер
  • Гърция Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • Гърция Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер[28]
  • България Лука Диманов (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на Македоно-българския комитет в Костурско
  • България Коста Ламбрев (1911 - 2000), български дипломат
  • България Съединени американски щати Илия Григоров,(1883 - 1972), български учител в Горно Дреновении, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт.
  • България Киро Королов, български учител в Горно Дреновени. войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание[31]
  • България Канада Лазо Королов (1902 - 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада
  • България Канада Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 фев 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. Св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.[32]
  • Гърция Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • Гърция Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • България Ристо Буянкин (? - 1946), български революционер
  • Гърция Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[28]
  • България Тома Иванов (Петрèвски), български свещенник,
  • България Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени. [33]
  • България Съединени американски щати Яне Кирков (John Kirchoff, ? - декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО
Македоно-одрински опълченци от Дреновени
  • България Даро Дреновенски (? - 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов, Христо Силянов, убит на 5 декември 1912 година[34]
  • България Иван Г. Ловачев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен[35]
  • България Костадин Пеев (1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков[36]
  • България Ламбро Павлов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина[37]
  • България Никола Филипов Кузинчев (1873 - 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Пенчо Наумов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина[38]
  • България Стоян Филипов Петров/Петревски (1868 - 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация[39]
  • България Тръпко Димитров (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[40]
  • България Щерьо Колев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[41]
  • България Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[42]
Български общински съвет в Дреновени в 1941
  • България Андрей Гювелов (Главолев)
  • България Георги Динков
  • България Георги Хаджиев
  • България Търпо Попмарков
  • България Аргир Ловачев
  • България Анастас Динков
  • България Димитър Попмарков
  • България Васил Чалев[43]
Починали в Дреновени
Свързани с Дреновени

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη - Κρανιώνας
  2. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  3. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.
  4. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.
  5. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.
  6. Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  8. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  10. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.
  11. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  12. Автономия“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.
  13. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 295.
  14. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.14
  15. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona.
  17. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  18. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.51.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  20. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23 - 24.
  21. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.
  22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona.
  23. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  24. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.
  25. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara.
  26. В това и следващите преброявания числата са за двете махали заедно, макар и преброяванията да ги водят като отделни селища.
  27. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 53.
  28. а б в г д е Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 83.
  29. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 47.
  30. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 92.
  31. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48 - 50.
  32. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 115.
  33. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 409.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 543.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 527.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  39. Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  43. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
     Портал „Македония“         Портал „Македония