Дреновени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дреновени
Κρανιώνας
— село —
Drenoveni3.jpeg
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 803 m
Население (2001) 9 души
Демоним дреновчѐни[1]
Дреновени в Общомедия

Дрено̀вени (изписване до 1945 година Дрѣновени, на гръцки: Κρανιώνας, Кранионас, до 1926 Δρανοβαίνη, Драновени[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 9 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 15 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 1 километър източно от Нови Габреш (Неос Икисмос). Селото се разделя на две махали – Долно и Горно Дреновени – на гръцки Κάτω Κρανιώνας или само Κρανιώνας и Άνω Κρανιώνας. Горно Дреновени е в полите Шестеовската бука.

Къщи в селото.

Църквата в Горно Дреновени се казва „Света Петка“, а в Долно – „Свети Димитър“. По пътя към Чърновища северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка.

Южно от Горната махала има малка каменна църква, посветена на Свети Георги, наричана от дреновчени Манастирчето. Според селска легенда на мястото на „Свети Георги“ в миналото имало голям манастир, унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е на Гергьовден.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото първоначално е било разположено в местността Лабана, по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а последно е заселено Долно Дреновени.[3] Ла̀бана се намира да два часа път пеша на юг от днешното село, на височините, отделящи Корешча от Пополе. Изследователят на селото Лабро Королов предполага, че преместването на новото място се осъществява след установяването на реда, последвало периода на османското завладяване на региона.[4]

Смята се, че първоначално името на селото е Дреново, а от ХVІ век се нарича Дреновени. В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 49 семейства.[5] В Дреновени има и избягали от съседното Жервени при помюсюлманчването на селото.[3] Фамилията Лова̀чови се заселва от Жервени в Долно Дреновени около 1800 година.[6]

През 1864 година е построена църквата „Света Петка“ в Горно Дреновени.[7] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дреновени (Drènovèni) живеят 1200 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Дреновени (Drénovéni) е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители мюсюлмани и 350 жители българи.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Дреновени има 650 жители българи християни.[10]

В 1883 година в Дреновени е открито българско училище. Пръв учител през учебната 1883 - 1884 година е Янаки Трендов.[11][12] Жителите на Дреновени активно участват в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. По време на Илинденско-Преображенското въстание и двете махали са на няколко пъти опожарявани от турски аскер. В Горно Дреновени изгарят 55 къщи от общо 65 и има 8 убити - Наки Г. Королов (на 73 години), поп Яний (75), Глигор Петрески (73), Геле Меанчеви (65), Лазо Сотиров (45), Кърсто Калчов (57), Лазо Перелка (76), Стасо Петрески (62). В Долно Дреновени изгарят 26 къщи от 30 и има един убит - Нумо Гувелов на 55 години.[13][14] Според друг източник от общо 110 къщи са изгорени 101. Петима четници от Дреновени загиват през въстанието. Това са Димитър Д. Каролев, Лексо Р. Лексовски, Яни Д. Фотев, Малий Гилев и Георги Р. Пeрелов[15].

Дреновени, Горната махала и планина Костолата, 1972
Руини в селото.

В 1903 година цялото население на Дреновени минава върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища.[16]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 577 жители българи.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Горно и Долно Дреновени преди Балканската война имат 185 български къщи.[18]

На 13 август 1907 година край Дреновени се води голямо сражение между четата на Пандо Кляшев и турски аскер, в което загиват войвода и цялата му чета. В близост местното население строи гробница за 15-те загинали[19].

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Дреновени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на югоизток от с. Габреш, на левия бряг на Костурското дефиле, на едно равно място е разположено с. Дреновени. През средата му минава една река, която извира от Бигла планина и го разделя на две части: едната се нарича Полето, а другата Осоя. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. За духовен началник си признаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си български църкви, свещеници, училище и учители от селото си: Стоян Василев Хаджиев и Киро Яп. Корола. Това беше по времето, когато в Костур архиерейски наместник беше поп Търпо Поповски от с. Косинец.[21]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Графит на къща от времето на Гражданската война.

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Българското училище е затворено и последните двама български учители дреновчените Киро Королов, който е и селският войвода на ВМОРО, и Илия Григоров след жесток побой са принудени да емигрират - Королов във Варна, а Григоров в Детройт, САЩ. Последните български свещеници в селото дреновчените отец Георги Динев и отец Тома също бягат в България.

След края на Първата световна война селото е засегнато от т.нар. испанска болест. Един от преживелите я си спомня:

И днес като че ли чувам зловещия погребален звън на селската камбана, която биеше по два-три и повече пъти на ден за жертвите на „испанската болест“. Малко хора останаха незасегнати от тази болест.[22]

В 1927 година селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 година 15 души от Дреновени подават официално документи за емиграция в България. В селото има 15 политически убийства.[23] Емиграцията към България между войните е значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселват в България. В 1932 година се регистрирани 110 българофонски семейства, 107 от които с изявено „славянско съзнание“. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[24] През 1943 година, вследствие на лоша реколта и на политиката на гръцката администрация, в селото настъпва глад, който е преодолян с помощта на дарение от царевица, предоставено от България.[25]

По време на Гръцката гражданска война 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[26]

След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в Детройт, Гранит Сити, Австралия, Скопие, Варна и Бургас.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Drenoveni1.jpeg
  • 1913 - 810 души
  • 1920 - 723 души
  • 1928 - 750 души[27]
  • 1940 - 472 души
  • 1951 - 424 души
  • 1961 - 194 души
  • 1971 - 132 души
  • 1981 - 123 души
  • 1991 - 68 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреновени
  • Flag of Bulgaria.svg Боя Лексòвска - Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.[28]
  • Flag of Greece.svg Васил Алексовски (1912 - 1944), гръцки партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Canada.svg Васил Пенчов Лексовски (1909 - 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада
  • Flag of Greece.svg Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО. [30]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Динев, български свещеник
  • Flag of Bulgaria.svg Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма
  • Flag of Bulgaria.svg Доно Кирков (? - 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени[32]
  • Flag of Bulgaria.svgFlag of the United States.svg Иван Николов (1880 - 1943), български революционер
  • Flag of Greece.svg Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Flag of Greece.svg Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Лука Диманов (Диманин, Дамянов, неизв. - 1944), български революционер, един от ръководителите на Македоно-българския комитет в Костурско
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Ламбрев (1911 - 2000), български дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Илия Григоров, (1883 - 1972), български учител в Горно Дреновении, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт.
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Королов, български учител в Горно Дреновени. войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Canada.svg Лазо Королов (1902 - 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Canada.svg Лазар Иванов (Аджиов), (? - 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. Св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.[34]
  • Flag of Greece.svg Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Flag of Greece.svg Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Ристо Буянкин (? - 1946), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.[35]
  • Flag of Greece.svg Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Иванов (Петрèвски), български свещенник,
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени. [36]
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of the United States.svg Яне Кирков (John Kirchoff, ? - декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО
Македоно-одрински опълченци от Дреновени
  • Flag of Bulgaria.svg Даро Дреновенски (? - 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов, Христо Силянов, убит на 5 декември 1912 година[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Г. Ловачев (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Пеев (1883 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Павлов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Филипов Кузинчев (1873 - 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Пенчо Наумов (1877 - ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Филипов Петров/Петревски (1868 - 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Тръпко Димитров (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Колев (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[45]
Български общински съвет в Дреновени в 1941
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Гювелов (Главолев)
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Динков
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Хаджиев
  • Flag of Bulgaria.svg Търпо Попмарков
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Ловачев
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Динков
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попмарков
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Чалев[46]
Починали в Дреновени
Свързани с Дреновени

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Королов, Лари-Лабро. Дреновени. Разцвет и разорение на едно село в Южна Македония, 2016, стр. 18.
  2. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Δρανοβαίνη - Κρανιώνας
  3. а б Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  4. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 34.
  5. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 9-10.
  6. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 134.
  7. Axel, 01 issue, Autumn-Winter 2012-2013, p. 92-93.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  9. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  11. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 47.
  12. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 47.
  13. Автономия“, №37, 39, 45, 46, 47, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр.23.
  14. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 295.
  15. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.14
  16. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona.
  18. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.
  19. Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.51.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  21. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23 - 24.
  22. Ламбрев, Коста. Балкански паралели (Мисли и записки на дипломата). София, 1973. с. 47.
  23. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kraniona.
  24. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. p. 94.
  26. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Halara.
  27. В това и следващите преброявания числата са за двете махали заедно, макар и преброяванията да ги водят като отделни селища.
  28. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 53.
  29. а б в г д е Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 83.
  30. http://macedonia.kroraina.com/bmark/vch/vch_1902_avgust.htm
  31. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 47.
  32. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 92.
  33. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48 - 50.
  34. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 115.
  35. Королов, Лари-Лабро. Дреновени. Разцвет и разорение на едно село в южна Македония. 2016, стр. 66
  36. Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 409.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 543.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 527.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  42. Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 357.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  46. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.
     Портал „Македония“         Портал „Македония