Орман (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орман.

Орман
Νέα Λεύκη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Кореща
Надм. височина 640 m
Население 434 души (2001)

Орман или Чифлико[1] (на гръцки: Κάτω Λεύκη, Като Левки, до 1927 Ορμάν, Орман[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 434 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 5 километра западно демовия център Костур. Традиционно Орман е махала на съседното село Жупанища (Левки), което е изоставено в 1955 – 1960 година.[3] На църквата „Света Троица“ в Орман е кръстен бившият дем Света Троица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Орман е чифлик в Костурска каза на Османската империя, броящ около 20 къщи. Независимо от близостта на Жупанища – на около километър, чифликът административно се числи към Нестрамкол, а не към Корещата като Жупанища, а и жителите му се отличават етнографски от корещани.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ерман (Erman) е посочено като село с 48 домакинства и 130 жители българи.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Орманъ има 90 жители българи християни.[6]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Орман са изгорени 20 къщи, но няма точни сведения за убитите.[7]

В началото на XX век цялото население на Орман е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чифлик Орман има 96 българи екзархисти.[8] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 60 жители българи.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Орман преди Балканската война има 20 български къщи.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Орман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

1 1/4 ч. на северозапад от гр. Костур е разположено българското с. Чифлико, на едно равно място, до шосето, което води от Костур за Билища, Албания. Населението на това село е българско и си говорят на матерния си български язик. Имаха си българска църква със свещеник, българско училище и български учител.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1927 година селото е прекръстено на Като Левки. По време на Гръцката гражданска война в Орман намират убежище част от жителите на околните по-застрашени села.[12]

Преброявания
  • 1913 – 178 души
  • 1920 – 95 души
  • 1928 – 176 души
  • 1940 – 267 души
  • 1951 – 247 души
  • 1961 – броено към Жупанища
  • 1971 – броено към Жупанища
  • 1981 – броено към Жупанища
  • 1991 – 0 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Христо Гямов
Родени в Орман
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Томов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, Първа рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година, попаднал в гръцки плен на 12 юли и освободен на 1 март 1914 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мито) Шалапут, племенник на Търпо и Ичко Шалапутови, комунистически партизанин и съосновател на СНОФ, заедно с Христо Кичов (Маняк), Паскал Насков (Езерец), Тодор Жиков (Жупанища) и Мито Шишков (Жупанища) убиват Лаки Дельо през октомври 1941 година край Сливени, след Гръцката гражданска война живее в Пловдив[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета кукушка дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Търпо Гямов Шалапутов (1876 – 1939), български революционер от ВМОРО, македоно-одрински опълченец[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Гямов Шалапутов, български революционер от ВМОРО
Починали в Орман

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ορμάν - Κάτω Λεύκη
  3. Ο αναστυλωμένος ναός του Αγίου Χριστοφόρου στην Άνω Λεύκη Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 2 ноември 2013. Посетен на 20 август 2015.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 163 – 164.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106-107.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Lefki.
  10. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  12. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 717.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  15. Koliopoulos – Plundered Loyalties, New York 1999, pp. 71
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 509.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.


     Портал „Македония“         Портал „Македония