Търпо Шалапутов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Търпо Шалапутов
български революционер
Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1]
Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1]

Роден
1876 г.
Починал
декември 1939 г. (63 г.)

Търпо Гямов Шалапутов или Шолопутов[2] е български и революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1876 година в костурското село Орман, махала на Жупанища, днес Неа Левки, Гърция. Брат е на Христо Шалапутов, който според Васил Чекаларов е от влашки произход,[3] но Георги Христов не споменава такъв факт. Влиза във ВМОРО. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Става четник, а по-късно войвода.

След Младотурската революция в 1908 година емигрира в САЩ. В навечерието на Балканската война в 1912 година се връща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Костурската чета.[4][5]

След 1919 година се включва във въстановената ВМРО. В 1926 година влиза в Костурското околийско ръководно тяло заедно с Филиян Манчев и Лазар Воденски. В 1927 година ръководи чета от 26 души в района на Корещата, като подвойвода му е Наско Делев. Влизат в сражение с гръцки части, а на помощ им идва четата на Коце Недялков от Воденско с 22 души. В тежкото сражение загиват четирима четници, а други трима са ранени, докато гърците дават 16 убити и 24 ранени войници и жандарми. В следващите дни гръцки власти арестуват близо 300 души от Костурско, Воденско и Солунско и осъждат 112 от тях, по обвинение, че подпомагат ВМРО[6].

Умира в родното си село в 1939 година.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, http://sitebulgarizaedno.com
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 184.
  3. Чекаларов, Васил. Дневник, ИК „Синева” София, 2001, стр. 27.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 802.
  5. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Български писател, София, 1984, стр. 358, 374-375.
  6. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.178,188.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 189.
     Портал „Македония“         Портал „Македония