Търпо Шалапутов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Търпо Шалапутов
български революционер
Шалапутов в Съединената костурска чета[1]
Шалапутов в Съединената костурска чета[1]

Роден
Починал

Търпо Гямов Шалапутов или Шолопутов[2] е български и революционер, костурски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1876 година в костурското село Орман, махала на Жупанища, днес Левки, Гърция. Брат е на Христо Шалапутов, който според Васил Чекаларов е от влашки произход,[3] но Георги Христов не споменава такъв факт. Влиза във ВМОРО. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Става четник, а по-късно войвода.

След Младотурската революция в 1908 година емигрира в САЩ. В навечерието на Балканската война в 1912 година се връща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в Костурската чета.[4][5]

След 1919 година се включва във възстановената ВМРО. В 1926 година влиза в Костурското околийско ръководно тяло заедно с Филиян Манчев и Лазар Воденски. В 1927 година ръководи чета от 26 души в района на Корещата, като подвойвода му е Наско Делев. Влизат в сражение с гръцки части, а на помощ им идва четата на Коце Недялков от Воденско с 22 души. В тежкото сражение загиват четирима четници, а други трима са ранени, докато гърците дават 16 убити и 24 ранени войници и жандарми. В следващите дни гръцки власти арестуват близо 300 души от Костурско, Воденско и Солунско и осъждат 112 от тях, по обвинение, че подпомагат ВМРО[6].

Умира в родното си село в 1939 година.[7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 184.
  3. Чекаларов, Васил. Дневник, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 27.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
  5. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник. Спомени от Странджа. От Витоша до Грамос, Български писател, София, 1984, стр. 358, 374-375.
  6. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.178, 188.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 189.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 530.
     Портал „Македония“         Портал „Македония