Чурилово (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чурилово.

Чурилово
Άγιος Νικόλαος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 825 m
Население 22 души (2011 г.)

Чурѝлово (на гръцки: Άγιος Νικόλαος, Агиос Николаос, до 1955 година Τσιρίλοβο, Цирилово, катаревуса Τσιρίλοβον, Цириловон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е село Горенци (Корисос). До селото е разположен Чуриловският манастир „Свети Николай“. Селото е на 825 m надморска височина.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Чурилова са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.[3] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чириловон (Tchirilovon) живеят 600 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Журилово (Jourilovo), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители българи.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чурилово:

Оттук [Горенци] на север, на час и половина разстояние, се намира село Чирилово с 35 български къщи, 51 семейни двойки и 103 нуфузи, 20 мохамедански къщи и 47 нуфузи. Първите плащат 4600 пиастри данък и 3090 пиастри инание-аскерие. Данъкът на вторите е 2350 пиастри. Една църква с двама свещеници. Жителите се занимават със земеделие и поденна работа.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители българи.[7]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Чурилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чурилово е обозначено като българско селище.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Чурилово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чурилово има 70 къщи славяни християни.[13] В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод Свети Николай, по името на съседния манастир.

Населението традиционно произвежда жито и картофи, а се занимава и частично със скотовъдство.[2]

В периода 1914 – 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12.[14]

Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гръцката гражданска война (1946 - 1949).[2]

На 18 март 1971 година община Чурилово е закрита и селото е присъединено към община Горенци.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 262[2] 151[2] 140[2] 154[2] 75[2] 66[2] 59[2] 42[2] 47[2] 61 22

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Григорий Чуриловски в двора на Чуриловския манастир.
Родени в Чурилово
  • Flag of Bulgaria.svg Апостол Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[16]
  • Flag of Greece.svg Григорий Чуриловски (1837 – 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 - ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 - 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Кирияка, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108-109.
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 143. (на руски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Nikolaos[неработеща препратка].
  10. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  18. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 271. Посетен на 3 септември 2015.
  19. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония