Чурилово (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чурилово.

Чурилово
Άγιος Νικόλαος
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 930 m
Население (2001) 61 души

Чурилово (на гръцки: Άγιος Νικόλαος, Агиос Николаос, до 1955 Τσιρίλοβο, Цирилово, катаревуса Τσιρίλοβον, Цириловон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония с 61 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е село Горенци (Корисос). До селото е разположен Чуриловският манастир „Свети Николай“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 15 век в Чурилова са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.[2] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чириловон (Tchirilovon) живеят 600 гърци.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Журилово (Jourilovo), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители българи[4].

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чурилово:

Оттук [Горенци] на север, на час и половина разстояние, се намира село Чирилово с 35 български къщи, 51 семейни двойки и 103 нуфузи, 20 мохамедански къщи и 47 нуфузи. Първите плащат 4600 пиастри данък и 3090 пиастри инание-аскерие. Данъкът на вторите е 2350 пиастри. Една църква с двама свещеници. Жителите се занимават със земеделие и поденна работа.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители българи.[6]

В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Чурилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Чурилово попада в Гърция. В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод Свети Николай, по името на съседния манастир.

В периода 1914 - 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 12.[11] Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гръцката гражданска война.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 262 жители
  • 1920 - 151 жители
  • 1928 - 140 жители
  • 1940 - 154 жители
  • 1951 - 75 жители
  • 1961 - 66 жители
  • 1971 - 59 жители
  • 1981 - 42 жители
  • 1991 - 226 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Григорий Чуриловски в двора на Чуриловския манастир.
Родени в Чурилово
  • България Аргир Николов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[12]
  • Гърция Григорий Чуриловски (1837 - 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония
  • България Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[13]
  • България Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 - ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 - 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσιρίλοβον -- Άγιος Νικόλαος
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  5. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 143.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Nikolaos.
  9. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 496.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 392.
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 271. Посетен на 2015-09-03.


     Портал „Македония“         Портал „Македония