Долно Папратско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Долно Папратско
Κάτω Πτεριά
— село —
Гърция
40.5113° с. ш. 21.0462° и. д.
Долно Папратско
Западна Македония
40.5113° с. ш. 21.0462° и. д.
Долно Папратско
Костурско
40.5113° с. ш. 21.0462° и. д.
Долно Папратско
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина740[1] m
Население24 души (2011 година)
ДемонимДолнопапратчѐни

Долно Пàпратско, още Папърско (на гръцки: Κάτω Πτεριά, Като Птерия, среща се и формата Κάτω Φτεριά, Като Фтерия, до 1926 година Κάτω Παπράτσκον, Като Папрацкон,[2] на албански: Prapacka e Poshtëme) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 21 километра западно от демовия център Костур, до самата гръцко-албанската граница в северното подножие на Алевица. На северозапад Папратско граничи с Шак (Комнинадес), на югозапад с Тръстика (Акондио), на юг с Гръче (Птелея), на изток с Ошени (Ини). Преди 1923 година махалите на Папратско са Горно Папратско, южната махала, разположена на хълм, населена с албанци мюсюлмани, Долно Папратско, северната махала в равнината, населена с българи заселници, които освен български говорят и албански и Средната махала (на албански Mehalla e Mesi), разположена на хълм между българската и албанската.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Долно Папратско е българо село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Папратско има 105 жители българи християни.[4]

В началото на XX век жителите на Долно Папратско са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 88 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – със 75 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Долно Папратско преди Балканската война има 15 български къщи.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Долно Папратско е обозначено като българо-турско селище.[8]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Папратско има 12 къщи славяни християни.[10] В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Като Птерия (в превод Долно Папратско).

По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото бяга в Албания и оттам се изселва в социалистическите страни. Възстановено е отново през 70-те години.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Папратско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Четирска река[11] Κόρε Ρέκα Ано Рема Άνω Ρέμα[12] река, минаваща Ю от Папратско[11]
Вишомо[11] Βίσομο Лептокария Λεπτοκαριά[12] местност във Флацата, С от Папратско[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 442[1][13] 103[1] 113[1] 191[1] 0[1] 0[1] 36[1] 28[1] 36[1] 42 24

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 502 - 503. (на албански)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Pteria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  9. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  12. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  13. Заедно с Горно Папратско.