Шак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шак
Κομνηνάδες
— село —
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина912 m
Население78 души (2011 г.)

Шак (на гръцки: Κομνηνάδες, Комнинадес, до 1927 година Σιάκι, Сяки, на албански: Shagu) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името е от албанското Shën Jak, тоест Свети Яков, което постепенно се слива на Шак.[2]

В края на XIX век Шак е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Шак има 550 жители арнаути мохамедани.[3] Изедникът Зулфо от Шак е убит от ВМОРО в Косинец в 1902 г.[4]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 600 жители.[6]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шакъ е обозначено като албанско селище.[7]

Георги Христов обозначава на картата си селото като Щак.[8]

До 1923 година махалите на селото са: Ватан (Vatan/i), Горна махала (Mëhalla e Lartme), Долна махала (Mëhalla Poshtme) и Коч махала (Mëhalla Koçillerë).[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 1924 година мюсюлманското население на Шак се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 244[10] или според други данни 67 семейства и 266 души.[11]

В 1926 година селото е прекръстено на Комнинадес.[12]

В 1932 година на мястото на джамията е построена църквата „Рождество Богородично“.[13]

По време на Гръцката гражданска война жителите на селото бягат в по-сигурни села.[1] 27 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[14] След нормализирането на обстановката в страната част от жителите на Шак се заселват в околните напуснати български села.[1]

От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Шак на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ликтомал[16] Λικταμὰλ Плая Πλαγιὰ[17] местност ЮИ от Шак[16]
Мухтар орман Μουχτὰρ Ὀρμάν Дасаки Δασάκι[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 632[1] 690[1] 254[1] 423[1] 246[1] 275[1] 146[1] 193[1] 151[1] 158 78

Културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото е запазена къща от 1880 година.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  2. Koçillari, Hysen. Trashëgimia shpirtërore e Devollit: vështrim studimor dhe përmbledhje folklorike : Balada, ninulla, këngë, valle e valle të kenduara - zakone e rite. Korçë, Libraria Kotti, 2014. ISBN 9789928167163. Shagu, fshat shqiptar në lindje Braçanjit e Ponçarës, sot në Greqi, që sipas evoluimeve gjuhësore spjegohet me origjinë nga shenjti Jakov, pra Shënjaku që gradualisht përfundoi në formën e sotme. (на албански)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  4. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  5. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades[неработеща препратка].
  7. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  9. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 507. (на албански)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 2008-02-25 
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  13. а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Komminades.[неработеща препратка]
  15. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 2010-07-05 
  16. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“
  17. а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)