Направо към съдържанието

Калевища

Калевища
Καλή Βρύση
— село —
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Царските двери от „Свети Димитър“, 1865 г.
Гърция
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Западна Македония
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Костурско
40.4728° с. ш. 20.9622° и. д.
Калевища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина1180 m
Население9 души (2021 г.)

Калèвища (произношение в местния говор Калèвишча,[1] на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1928 година Καλέβιστα, Калевиста[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.[3]

Селото е разположено на 25 km югозападно от град Костур, на 1180 m надморска височина в северното подножие на планината Алевица. Разстоянието от последната къща до границата с Албания е 300 m. Местоположението му е панорамно с гледка към Костурската котловина и долината на река Девол в Албания. В северната част на селото тече Рекичко (Ρακίτσκο), а в южната Коцоборе (Κοτσομπόρε).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Калувище с 16 семейства.[4]

Първата църква в селото „Свети Атанасий“ е построена в 1710 година, за което свидетелства взиданата в нея каменна плоча с изписана година.[3] В края на XIX век Калевища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Традиционно селото гравитира около съседното голямо село Яновени и е едно от петте яновенски села.[5] Храмът „Свети Димитър“ е от 1860 година[6] или от 1865 година. Къщите на селото около 80-90, а жителите не надвишават 500 (70 семейства), които се занимавали предимно с дърводобив, земеделие, зидария и животновъдство. Селото има 1500 декара обработваема земя.[3] Калевищани са известни строители и като такива ходят на гурбет в Корча, Костур, Солун, Лариса.[7]

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Калевиста (Καλέβιστα) има 150 жители християни.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Калевища има 455 жители българи християни.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калевища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[10]

В началото на XX век жителите на Калевища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[11]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 400 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Калевища преди Балканската война има 75 български къщи.[13]

В 1910 година в селото има 400 православни гърци.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Калевица е обозначено като българско селище.[15]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калевища (Калевишта) има 55 къщи славяни християни.[16] В 1928 година селото е прекръстено на Кали Вриси, в превод хубава чешма.[17]

В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[18] В същата 1928 година в селото е построено първото основно училище. През 20-те години в селото има 4 чешми, 2 училища, 2 църкви, 3 параклиса, 1 мелница за брашно, жандармерия и митница.[3]

По време на Втората световна война италиански бомбардировки разрушават напълно църквата „Свети Атанасий“, училището и църквата „Свети Ахил“ на Алевица.[3] „Свети Ахил“ е построена от жителя на Калевища Гине и е разрушена от италианците на 28 октомври 1940 година.[7]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - селото дава 25 убити, а 174 от жителите му бягат в социалистическите страни, а останалите жители са разселени в околните полски села.[5] 48 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[19]

След войната селото е възстановено от част от предишните си жители. Но през 50-те години отново е насилствено изселено като гранична територия.[5] В 1953 година землището му е присъединено към това на Ревани, а в 1961 година е заличено.[5] От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[20]

Към началото на XXI век селото има около 20 сгради.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 443[5] 368[5] 392[5] 305[5] 85[5] 67 0 9
Родени в Калевища
  • Ахилеас Папайоану (1918 – 2014), гръцки комунист
  • Васил Христов (Христопулос, 1912 – 1948), гръцки комунист, той е между първите влязъл във формированията на ЕЛАС; доброволец в ДАГ и взима участие в отбраната на Вич и Грамос; стига до чин капитан; загива в 1948 година в местността Гупата в близост до връх Котел на Грамос[21]
  • Яни Кочов, гъркоманин свещеник и деец на гръцката въоръжена пропаганда[22][23]
Починали в Калевища
  • Христо Белчо (19 октомври 1921 – 23 декември 1945), гръцки комунист
  • Пандо Влахов (1903 – 23 декември 1945), гръцки комунист[24]
  • Παπαϊωάννου, Αχιλλέα Ι. Η Καλή Βρύση στο πέρασμα των αιώνων. Θεσσαλονίκη, Αυτοέκδοση, 1994. (на гръцки)
  • Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)
  1. Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж Ιστορία : Καλέβιστα // Εξωραϊστικός Συλλογος Καληβρυσιωτών Η Αλεβίτσα. Посетен на 2 февруари 2021 г.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  5. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 2013-10-3. Посетен на 20 август 2015.
  7. а б Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  8. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  13. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  14. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  15. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 27 февруари 2008 
  20. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  21. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 323. (на английски)
  22. Παπαϊωάννου, Αχιλλέας (1918-2014) // Project ΑΣΕλΊς: Αποθετήριο Σύγχρονης Ελληνικής Ιστορίας. Посетен на 18 декември 2020 г. (на гръцки)
  23. Κύρμπας, Σωτήρης. Ένα μύθο θα σας πω. Η ταξική με την εθνική συνείδηση δεν πάνε ποτέ χώρια // Διάλογος. 1 Μαρτίου 2021. σ. 15. Архивиран от оригинала на 2024-02-15. (на гръцки)
  24. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 70. (на английски)