Калевища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Калевища
Καλή Βρύση
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Надм. височина 888 m
Население 67 души (2001)

Калевища (произношение в местния говор Калевишча, на гръцки: Καλή Βρύση, Кали Вриси, до 1928 Καλέβιστα, Калевиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония с 67 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 25 километра югозападно от град Костур, на самата граница с Албания в подножието на планината Алевица. Традиционно селото гравитира около съседното голямо село Яновени и е едно от петте яновенски села.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Калувище с 16 семейства.[2]

В края на XIX век Калевища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Храмът „Свети Димитър“ е от 1860 година.[3] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Калевиста (Καλέβιστα) има 150 жители християни.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кърчища има 455 жители българи християни.[5]

В началото на XX век жителите на Калевища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 400 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Калевища преди Балканската война има 75 български къщи.[8]

В 1910 година в селото има 400 православни гърци.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[10] В 1920 Калевища е посочен с 55 къщи на християни славяни.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Кали Вриси, в превод хубава чешма.[12]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - селото дава 25 убити, а 174 от жителите му бягат в социалистическите страни, а останалите жители са разселени в околните полски села.[13] 48 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[14] След войната селото е възстановено от част от предишните си жители. Но през 50-те години отново е насилствено изселено като гранична територия. От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[15]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 443 души
  • 1920 – 368 души
  • 1928 – 392 души
  • 1940 – 305 души
  • 1945 – 300 души
  • 1951 – 85 души
  • 1961 – 143 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 0 души[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Калевища
  • Flag of Greece.svg Васил Христопулос (1912 – 1948), гръцки комунист[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καλέβιστα -- Καλή Βρύση
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 110.
  3. Άγιος Δημήτριος ο Μυροβλύτης (+ 26 Οκτωβρίου), ο αγαπημένος άγιος του φιλοχρίστου λαού της Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 2013-10-3. Посетен на 20 август 2015.
  4. Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi.
  8. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi.
  11. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  13. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kali Vrisi.
  15. Ν. 3852/10
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония