Котелци
|
Котелци Κοτύλη |
|
|---|---|
| — село — | |
  Котелци  Котелци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1200 m |
| Население | 0 души (след 1949 г.) |
Кòтелци (на гръцки: Κοτύλη, Котили, до 1927 Κοτέλτσι, Котелци[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Нестрамкол, високо в западните склонове на Горуша (Войо), югозападно от град Костур и на 11 километра югозападно от демовия център Нестрам, високо в северозападните склонове на планината Горуша (на гръцки Войо).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Котелци е голямо гръцко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Котелци има 160 жители гърци.[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Котелци влиза голямата чета на Васил Чекаларов, посрещната братски от гръцкото население.[3][4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Котелци има 200 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[5]
В гръцка статистика от 1905 година селото е с 200 жители гърци.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Котили. По време на Гражданската война селото пострадва силно и е напуснато от жителите си. 18 деца от Котелци са изведени от комунистическите части извън страната в групата на така наречените деца бежанци.[7]
След войната в 1950 година част от жителите на Котелци се завръщат и основават новото село Ново Котелци (Неа Котили).
В селото са запазени църквата „Свети Георги“ и старият каменен Котелски мост.[8]
- Преброявания
- 1913 – 340 души
- 1920 – 312 души
- 1928 – 364 души
- 1940 – 57 души
- 1951 – 0 души
- 1961 – 9 души
- 1971 – 8 души
- 1981 – 7 души
- 1991 – 0 души
- 2001 – 0 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Котелци
Георгиос Динас (Γεώργιος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]- Донос Динас (Ντόνος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
- Евтимиос Децикас (Ευθύμιος Ντέτσικας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
- Илияс Янис (Ηλίας Γιάννης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
- Йоанис Динас (Ιωάννης Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
- поп Космас (Παπα-Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κοτέλτσι -- Κοτύλη
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
- ↑ Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
- ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 136.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Βόλτα στα Πέτρινα Γεφύρια του Νομού Καστοριάς. // About Kastoria, 25/02/2016. Посетен на 22 декември 2020 г.
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „