Стенско (дем Нестрам)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Стенско.
| Стенско Στενά | |
| — село — | |
  Стенско  Стенско  Стенско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 970 m |
| Население | 3 души (2021 г.) |
Стèнско (изписване до 1945 година: Стѣнско; на гръцки: Στενά, Стена, до 1926 година Στένσκο, Стенско, катаревуса: Στένσκον, Стенскон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Нестрамкол на 25 километра западно от Костур, на 970 m в източното подножие на връх Волче на граничната между Гърция и Албания планина Алевица.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в село Стипенче, Костурско, което може би е Стенско, са отбелязани поименно 115 глави на домакинства.[3] В османските данъчни регистри от средата на XV век Стенче е споменато с 22 семейства на Татуш, Никола, Гон, Гон, Пал, Райос, Гин, Лазор, Толе, Папа Герг, Минкул, Мартин, Гон, Андрия, Михо, Янос, Нико, Герго, Никола, Райко, Лубне и Димо, и три вдовици Стана, Мара и Дела. Общият приход за империята от селото е 1260 акчета.[4]
Според местните предания селото не е много старо и е основано от жителите на село Моноковач, което е отстояло на километър от Стенско, и от което в XX век все още имало следи.[2]
Част от населението на Стенско се изселва в 1791 година в Брацигово заедно със слимничани, орешчани и омотчани. От Стенско произлизат брациговските родове Чулкови и Рашайкови.[5]
В края на XIX век Стенско е чифлик в Хрупишка нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Стѣнско има 126 жители българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стенско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 18 къщи.[7]
Цялото население на Стенско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенеско има 144 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[8]
Гръцка статистика от 1905 година представя Стенско като изцяло гръцко – със 170 жители.[9] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Стенско (Στένσκο) има 15 семейства.[11]
Според Георги Константинов Бистрицки Стенско преди Балканската война има 7 български къщи.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Стенско е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Стенско има 16 къщи славяни християни.[14] В 1926 година е прекръстено на Стена (в превод теснини).
Жителите традиционно са зидари и частично земеделци.[2]
По време на германската окупация през Втората световна война селото пострадва от италианските и от заместилите ги германски окупатори.[15] По време на Гражданската война селото отново пострадва силно и на практика е напуснато от жителите си. 65 деца от Стенско са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[16] От 1941 до 1949 година общо 156 жители на селото го напускат.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 145[2] | 130[2] | 148[2] | 204[2] | 25[2] | 45[2] | 21[2] | 4[2] | 2[2] | 3 | 1 | 3 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стенско
Георги Ганзовски (1924 - 1986), юрист от Социалистическа федеративна република Югославия
Рашайко (1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[17]
- Починали в Стенско
- Атанас Кършаков (1880 – 1907), български революционер
- Други
- Търпо Рашайков (1930 – 2009), български краевед, по произход от Стенско
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 97
- ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Stena Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
