Кърчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

Кърчища
Πολυάνεμο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Надм. височина 888 m
Население 63 души (2001)

Кърчища (произношение в местния говор Кърчишча, на гръцки: Πολυάνεμο, Полианемо, катаревуса: Πολυάνεμον, Полианемон, до 1926 Κόρτσιστα, Корциста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония с 63 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра западно от град Костур, близо до границата с Албания.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 87 семейства под името Кърчище[1]

В края на XIX век Кърчища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кърчища (Krtchischta) е посочено като село с 67 домакинства и 220 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кърчища има 385 жители българи християни, 30 турци и малко арнаути християни.[3]

Църквата „Света Матрона Хиоска“ е от края на XIX век.[4]

В началото на XX век жителите на Кърчища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 450 жители.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Кърчища преди Балканската война има 60 български къщи.[7]

В 1907 година селото 60 къщи чифлик на пашата от Лесковик, предимно гъркоманско с малко българи екзархисти и активно подпомага гръцките андартски чети в нападенията им над околните български екзархийски села като Косинец.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Кърчища има 45 български къщи със 245 жители, като фунцкионират църква и училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на запад от с. Лабаница, на едно хълмисто място, е разположено с. Кърчища. Населението му говори на матерния си чисто български язик. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки часки и след Междусъюзническата война Кърчища остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Кърчища се изселва в Турция. В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[12]

В 1926 година селото е прекръстено на Полианемон. По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - цялото му население го напуска, а 56 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[13] Възстановено е след края на войната. От 1997 година селото е част от дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[14]

Преброявания
  • 1913 – 318 души
  • 1920 – 243 души
  • 1928 – 249 души
  • 1940 – 270 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 143 души
  • 1971 – 59 души
  • 1981 – 43 души
  • 1991 – 60 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Антон Панайотов Иванов
Родени в Кърчища
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Панайотов (1873 – 1933), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Георгиев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[15]
  • Flag of Greece.svg Михали Апостолов (1923-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Flag of Greece.svg Коста Антоновски (1912-1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Flag of Greece.svg Сотир Андоновски (1918-1985), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Flag of North Macedonia.svg Петре Наковски (р.1937), писател и преводач от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Карамфилов, баща на българския литературен критик Ефрем Каранфилов[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Наумов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 116.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107-108.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  4. Οι δύο ενοριακοί ναοί της Αγίας Ματρώνας σε χωριά της Καστοριάς {+ 20 Οκτωβρίου}. // Φως της Καστοριάς, 13 Ιουλίου 2019. Посетен на 15 юли 2019 г.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo.
  7. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.6.
  8. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК "Звезди", 2005 г., ISBN 9549514560, стр. 40.
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  11. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo.
  14. Ν. 3852/10
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  16. Елдъров, Светозар. Военното образование като основа на творческа позиция. По повод 90 години от рождението на академик полковник Ефрем Каранфилов, в: Военноисторически сборник, 2, 2005.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
     Портал „Македония“         Портал „Македония