Кърчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.

Кърчища
Πολυάνεμο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Надм. височина 960[1] m
Население 11 души (2011 г.)

Къ̀рчища (произношение в местния говор Къ̀рчишча, на гръцки: Πολυάνεμο, Полианемо, катаревуса: Πολυάνεμον, Полианемон, до 1926 година Κόρτσιστα, Корциста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра западно от град Костур, близо до границата с Албания.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 87 семейства под името Кърчище.[2]

В края на XIX век Кърчища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърчища (Krtchischta) е посочено като село с 67 домакинства и 220 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кърчища има 385 жители българи християни, 30 турци и малко арнаути християни.[4]

Църквата „Света Матрона Хиоска“ е от края на XIX век.[5][6]

В началото на XX век жителите на Кърчища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 450 жители.[8] Според Георги Константинов Бистрицки Кърчища преди Балканската война има 60 български къщи.[9]

В 1907 година селото 60 къщи чифлик на пашата от Лесковик, предимно гъркоманско с малко българи екзархисти и активно подпомага гръцките андартски чети в нападенията им над околните български екзархийски села като Косинец.[10] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Кърчища има 45 български къщи с 245 жители, като фунцкионират църква и училище.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

3/4 ч. на запад от с. Лабаница, на едно хълмисто място, е разположено с. Кърчища. Населението му говори на матерния си чисто български язик. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърчища е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки часки и след Междусъюзническата война Кърчища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кърчища (Крчишта) има 50 къщи славяни християни.[15] В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[16]

В 1926 година селото е прекръстено на Полианемон.

По време на окупацията в годините на Втората световна война в 1943 - 1944 година в селото е издаван вестник „Славяномакедонски глас“, орган на Славяномакедонския народоосвободителен фронт.[17]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - цялото му население го напуска,[1] а 56 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[18]

Възстановено е след края на войната от жители от съседните бежански села Шак (Комнинадес) и Ревани (Дипотамия). В 1953 година става част от община Косинец (Йеропиги).[1] От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[19]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 318[1] 243[1] 249[1] 270[1] 0[1] 143[1] 59[1] 43[1] 60[1] 63 11

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Антон Панайотов Иванов
Родени в Кърчища
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Панайотов (1873 – 1933), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбро Георгиев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[20]
  • Flag of Greece.svg Михали Апостолов (1923-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Flag of Greece.svg Коста Антоновски (1912-1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Flag of Greece.svg Сотир Андоновски (1918-1985), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Flag of Macedonia.svg Петре Наковски (р.1937), писател и преводач от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Карамфилов, баща на българския литературен критик Ефрем Каранфилов[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Наумов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[22]
Свързани с Кърчища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107-108.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  5. Οι δύο ενοριακοί ναοί της Αγίας Ματρώνας σε χωριά της Καστοριάς {+ 20 Οκτωβρίου}. // Φως της Καστοριάς, 13 Ιουλίου 2019. Посетен на 15 юли 2019 г.
  6. Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς. // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  10. „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 954-9514-56-0, стр. 40.
  11. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  13. Райков, Георги. „Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  14. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1605. (на македонска литературна норма)
  18. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен 26 юли 2007 
  19. „Ν. 3852/10“, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен 5 юли 2010 
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  21. „Елдъров, Светозар. Военното образование като основа на творческа позиция. По повод 90 години от рождението на академик полковник Ефрем Каранфилов, в: Военноисторически сборник, 2, 2005.“, архив на оригинала от 3 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080703180014/http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.2/vis5.2.pdf, посетен 3 юли 2008 
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония