Направо към съдържанието

Кърчища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кърчища.
Кърчища
Πολυάνεμο
— село —
Гърция
40.5339° с. ш. 21.0389° и. д.
Кърчища
Западна Македония
40.5339° с. ш. 21.0389° и. д.
Кърчища
Костурско
40.5339° с. ш. 21.0389° и. д.
Кърчища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Надм. височина960[1] m
Население11 души (2011 г.)

Къ̀рчища (произношение в местния говор Къ̀рчишча,[2] на гръцки: Πολυάνεμο, Полианемо, катаревуса: Πολυάνεμον, Полианемон, до 1926 година Κόρτσιστα, Корциста) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 27 километра западно от град Костур, близо до границата с Албания.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 87 семейства под името Кърчище.[3]

В края на XIX век Кърчища е село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърчища (Krtchischta) е посочено като село с 67 домакинства и 220 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кърчища има 385 жители българи християни, 30 турци и малко арнаути християни.[5]

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Рапшища (Rapschista).[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кърчища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.[7]

Църквата „Света Матрона Хиоска“ е от края на XIX век.[8][9]

В началото на XX век жителите на Кърчища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 384 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – с 450 жители.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Кърчища преди Балканската война има 60 български къщи.[12]

В 1907 година селото 60 къщи чифлик на пашата от Лесковик, предимно гъркоманско с малко българи екзархисти и активно подпомага гръцките андартски чети в нападенията им над околните български екзархийски села като Косинец.[13]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кирциста (Κύρτσιστα), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 450 „православни гърци“.[14]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Кърчища има 45 български къщи с 245 жители, като фунцкионират църква и училище.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Кърчища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 3/4 ч. на запад от с. Лабаница, на едно хълмисто място, е разположено с. Кърчища. Населението му говори на матерния си чисто български язик. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[17] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърчища е обозначено като българско селище.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Кърчища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кърчища (Крчишта) има 50 къщи славяни християни.[19] В 1928 година в селото има само един грък бежанец.[11]

В 1926 година селото е прекръстено на Полианемон.

По време на окупацията в годините на Втората световна война в 1943 – 1944 година в селото е издаван вестник „Славяномакедонски глас“, орган на Славяномакедонския народоосвободителен фронт.[20]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – цялото му население го напуска,[1] а 56 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.[21]

Възстановено е след края на войната от жители от съседните бежански села Шак (Комнинадес) и Ревани (Дипотамия). В 1953 година става част от община Косинец (Йеропиги).[1] От 1997 година селото е част от дем Акритес, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.[22]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[1] 243[1] 249[1] 270[1] 0[1] 143[1] 59[1] 43[1] 60[1] 63 11 11

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Антон Панайотов Иванов
Родени в Кърчища
  • Антон Панайотов (1873 – 1933), български революционер
  • Димитър Наковски, селски епитроп и деец на ВМОРО[23]
  • Коста Антоновски (1912 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
  • Ламбро Георгиев (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[24]
  • Михали Апостолов (1923 – 1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Наум Димитров Наковски, шивач и активен деец на ВМОРО[23]
  • Петре Наковски (р.1937), писател и преводач от Северна Македония
  • Сотир Андоновски (1918 – 1985), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
  • Спиро Карамфилов (? – 1934), баща на българския литературен критик Ефрем Каранфилов[25]
  • Стоян Наумов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[26]
  • Търпо Наковски, офицер и фотограф, учил в Костур и Атина, загинал по време на войните за национално обединение[27]
Свързани с Кърчища

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 116. (на турски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107 – 108.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Οι δύο ενοριακοί ναοί της Αγίας Ματρώνας σε χωριά της Καστοριάς {+ 20 Οκτωβρίου} // Φως της Καστοριάς, 13 Ιουλίου 2019. Посетен на 15 юли 2019 г.
  9. ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. ↑ а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  13. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 40.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 99. (на гръцки)
  15. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  17. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 29.
  18. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  20. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1605. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polianemo., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040133/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/085.htm, посетен на 25 февруари 2008 
  22. ↑ Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  23. ↑ а б Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 60.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  25. ↑ Елдъров, Светозар. Военното образование като основа на творческа позиция. По повод 90 години от рождението на академик полковник Ефрем Каранфилов, в: Военноисторически сборник, 2, 2005., архив на оригинала от 3 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080703180014/http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.2/vis5.2.pdf, посетен на 25 февруари 2008 
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  27. ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 55.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кърчища&oldid=12818134“.