Загар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Загар
Άγιος Ζαχαρίας
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 1300[1] m
Население 0 души (1930-те)

Загар или Загър или Свети Захарий[2] (на гръцки: Άγιος Ζαχαρίας, Агиос Захариас, до 1927 година Ζαγάρι, Загари,[3]на арумънски: Zagar или Sfantu Zaharie,[4]на албански: Zagari) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. В селото е запазена църквата „Свети Захарий“ от края на 16 – началото на XVII век.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра югозападно от Костур, в северните склонове на планината Грамос, край един приток на река Бистрица (наричана тук Белица).[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта – Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[5]

След унищожаването на съседното Линотопи в 1769 година в Загар се заселва мюсюлманско население, което обръща църквата „Свети Захарий“ в джамия.[6] В 1900 година митрополит Филарет Димотишки пише, че в селото Загар живеят 16 мюсюлмански семейства.[7] В 1928 година Панделис Цамисис пише, че жителите на Загар говорят албански като основен език и само малко гръцки, и че произхождат от Линотопи, където са се потурчили.[7]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година в Загар влиза голямата чета на Васил Чакаларов и дава сражение на башибозука.[8] Селото е изгорено българската чета.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като българско с 90 жители.[10]

През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Загар.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година Загар влиза в Гърция. В преброяването от 1913 година не се споменава.[1] В 1927 година е прекръстено на Агиос Захариас. След 1928 година изчезва от преброяванията.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 66[1] 31[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  2. Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 134.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του
  5. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  6. Τα μοναστήρια της Καστοριάς (μέρος 2ο). // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 10 юли 2015.
  7. а б Σιώκης, Νικόλαος. Το Λινοτόπι και οι ζωγράφοι του. // Βλάχοι.net, 5 април 2012. Посетен на 10 юли 2015.
  8. Дневник на Киряк Шкуртов, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр. 65.
  9. Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 135.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Zaharias Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. Η Ιστορία του Πεύκου. // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония