Видово (община Девол)
| Видово Miras/Vidohovë | |
| — село — | |
  Видово | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Корча |
| Община | Девол |
| Географска област | Грамос |
| Надм. височина | 1167 m |
Видово[1][2] (на албански: Vidohova или Vidohovë, Видохова или Vidovë или Vidova, Видова), е село в Албания, част от община Девол, област Корча.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 18 километра източно от град Корча и на 3 километра южно от Божи град (Мирас) по горното течение на река Девол в котловина между Грамос и Морава.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Видохово е споменато с 19 глави на семейства и двама неженени: Андрия, Михал, Алекса, Стефан, Яно, Йован, Дабижив, Мирко, Домнико, Йорг, Стефан, Калпак, Леко, Никола, Папа Димитри, Никола, Димитри, Новак и Тодор, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1283 акчета.[3]
Според преданията на старите слимничени повечето от семействата на село Слимница (Трилофос), Костурско произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Видова (Vidova) живеят 600 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Видово има 550 жители арнаути мохамедани.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Видово е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[7] Същевременно Видохово е посочено като чисто албанско мюсюлманско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[8]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 650 жители. В 1920 година селото има 644 души население.[9]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Видово е обозначено като албанско селище.
До 2015 година селото е част от община Божи град (Мирас).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 27. Посетен на 24 декември 2015.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104.
- ↑ Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vidova Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
| ||||||||||||||||||||
