Видово (община Девол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Видово
Miras/Vidohovë
— село —
Reliefkarte Albanien.png
40.4786° с. ш. 20.9353° и. д.
Видово
СтранаFlag of Albania.svg Албания
ОбластКорча
ОбщинаДевол
Географска областГрамос
Надм. височина1167 m

Видово[1][2] (на албански: Vidohova или Vidohovë, Видохово или Vidovë или Vidovë), е село в Албания, част от община Девол, област Корча.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 18 километра източно от град Корча и на 3 километра южно от Божи град (Мирас) по горното течение на река Девол в котловина между Грамос и Морава.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Видохово е споменато с 19 глави на семейства и двама неженени: Андрия, Михал, Алекса, Стефан, Яно, Йован, Дабижив, Мирко, Домнико, Йорг, Стефан, Калпак, Леко, Никола, Папа Димитри, Никола, Димитри, Новак и Тодор, и една вдовица Мара. Общият приход за империята от селото е 1283 акчета.[3]

Според преданията на старите слимничени повечето от семействата на село Слимница (Трилофос), Костурско произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Видова (Vidova) живеят 600 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Видово има 550 жители арнаути мохамедани.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско – с 650 жители. В 1920 година селото има 644 души население.[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Видово е обозначено като албанско селище.

До 2015 година селото е част от община Божи град (Мирас).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 27. Посетен на 24 декември 2015.
  2. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 193.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 104.
  4. Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vidova Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..