Чука (Костурско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чука.

Чука
Αρχάγγελος
— село —
Разрушена къща в Чука
Разрушена къща в Чука
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 851 m
Население изселено души (1949)
Пощенски код
Телефонен код

Чука (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1955 година Τσούκα, Цука[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 23 километра западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Радигоже. Край селото е разоложен манастирът „Свети Архангели“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Чука е споменато с 29 глави на семейства и трима неженени Папа Никола, Свето, Богдан, Йорг, Никола, Райко, Стайко, Станимир, Алекса, Никола, Маврияд, Дабижив, Михо, Яно, Бано, Лазори, Никола, Тодор, Йорг, Йорг, Стамат, Михо, Богдан, Папа Герг, Михо, Стайо, Герг, Димо и Йорг. Общият приход за империята от селото е 2090 акчета[2].

В 1684 година Чука заедно с манастира и Галища и църквата „Свети Георги“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[3]

В края на XIX век Чука е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Чука има 154 жители българи хистияни.[4]

Манастирската църква

В началото на XX век цялото население на Чука е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[5] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Кръстев от Желин да отвори българско училище в селото[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чука има 160 българи екзархисти.[7]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя Цука като гръцко село със 150 жители.[8]

Според Георги Константинов Бистрицки Чука преди Балканската война в 1912 година има 30 български къщи и 1 гръцка,[9] а според Георги Христов 30 български и 1 куцовлашка.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. По време на Гражданската война селото пострадва силно и е напуснато от жителите си, а 59 деца са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[11] В 1955 година обезлюденото село е прекръстено на Архангелос.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Селска чешма в бившето село.
  • 1913 – 164 души
  • 1920 – 149 души
  • 1928 – 152 души
  • 1940 – 205 души
  • 1951 – 0 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чука

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσούκα -- Αρχάγγελος
  2. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 105
  3. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  5. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  6. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  8. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka.
  9. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  10. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 155.
     Портал „Македония“         Портал „Македония