Чука (Костурско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чука.

Чука
Αρχάγγελος
— село —
Разрушена къща в Чука
Разрушена къща в Чука
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 870 m
Население 0 души (1949 г.)

Чýка (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1955 година Τσούκα, Цука[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 23 километра западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Радигоже. Край селото е разоложен манастирът „Свети Архангели“. Селото е на надморска височина 870 m. Малката долина на Чука е обградена от ридовете Кукумале, Градот, Присой, Мимишка, Длабоки дол, Дупче, Цървена стена и Монастирско патище.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Чука е споменато с 29 глави на семейства и трима неженени Папа Никола, Свето, Богдан, Йорг, Никола, Райко, Стайко, Станимир, Алекса, Никола, Маврияд, Дабижив, Михо, Яно, Бано, Лазори, Никола, Тодор, Йорг, Йорг, Стамат, Михо, Богдан, Папа Герг, Михо, Стайо, Герг, Димо и Йорг. Общият приход за империята от селото е 2090 акчета.[3]

В 1684 година Чука заедно с манастира и Галища и църквата „Свети Георги“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[4]

Според преданията селото било в местността Крушенец и по времето на Али паша Янински в XVIII век се преместило.[2]

В края на XIX век Чука е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Чука има 154 жители българи хистияни.[5]

Манастирската църква

В началото на XX век цялото население на Чука е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Същата година турските власти не допускат учителя Л. Кръстев от Желин да отвори българско училище в селото.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чука има 160 българи екзархисти.[8]

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя Цука като гръцко село със 150 жители.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Цука (Τσούκα) има 25 семейства, от които 18 „православни“.[10]

Според Георги Константинов Бистрицки Чука преди Балканската война в 1912 година има 30 български къщи и 1 гръцка,[11] а според Георги Христов 30 български и 1 куцовлашка.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чука е обозначено като българско селище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чука има 30 къщи славяни християни.[14] По време на Гражданската война селото пострадва силно и е напуснато от жителите си - по-голямата част се изселват в Югославия, а останалите 35 - в Радигоже.[2] 59 деца са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[15] В 1955 година обезлюденото село е прекръстено на Архангелос.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 164[2] 149[2] 152[2] 201[2]
Селска чешма

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чука

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 105
  4. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49, 1956, pp. 99-100.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  7. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka[неработеща препратка].
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Tsouka[неработеща препратка].
  16. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 155.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция