Света Богородица Мавровска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Света Богородица Мавровска“
Παναγία Μαυριώτισσα
Bogoroditsa Mavriotissa.jpeg
Общ изглед
Map of Kastoria.png
40.5098° с. ш. 21.2903° и. д.
„Света Богородица Мавровска“
Местоположение в Костур
Вид на храма православен манастир
Страна Гърция Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Архиерейско наместничество Костур
Време на изграждане XI век
Съвременен статут действащ храм
„Света Богородица Мавровска“ в Общомедия

„Света Богородица Мавровска“ или Мавриотица (на гръцки: Ιερά Μονή Παναγία Μαυριώτισσα, Панагия Мавриотиса или Μεσονησιώτισσα, Месонисиотиса) е православен манастир край град Костур, Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска. Другото гръцко име Месонисиотиса означава Средезерна.[4][5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е изградена в 1082 година от император Алексий I Комнин (1081 – 1118). В архитектурно отношение е еднокорабна базилика с дървен покрив. На западната страна на сграда е оформен просторен притвор, а на западната е полукръглата апсида на олтара.[2]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Стенописите по външната фасада на католикона, изобразяващи императори, Дървото на живота и Свети Димитър и Свети Георги са от около 1260 година. Във вътрешността много от стенописите на северната и южната стена на църквата са унищожени при реставрационните дейности на храма. На част от източната стена има стенописи, датиращи от първата половина на XII век, а в друга част на същата стена и на цялата западна стенописите са от края на XII век.[1] Забележителна от иконографска гледна точка е сцената „Страшния съд“, която се развива на източната и южната стена на притвора и е от края на XII век. Сцената „Кръщене“ под нея е малко по-късна.[1] Авторите на стенописите произхождат от константинополско ателие.[2]

От X век са входните резбовани дървени врати.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Γούναρης, Γεώργιος Γ. Η Παναγία Μαυριώτισσα της Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1993.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 2016-10-23.
  2. а б в Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Посетен на 2016-12-26.
  3. Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 2017-06-26.
  4. Παναγία Μαυριώτισσα
  5. Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας
  6. Базайтова, Ралица. Черквите на Костур. // Pravoslavieto.com.
     Портал „Македония“         Портал „Македония