Свети Димитър Елеуски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Димитър Елеуски“
Άγιος Δημήτριος Ελεούσης
Saint Demetrius of Eleusa Church View.jpg
Общ изглед от югоизток
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Арх. наместничество Костурско
Изграждане XIII век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Димитър Елеуски“ в Общомедия

„Свети Димитър“ (на гръцки: Άγιος Δημήτριος Ελεούσης или Ελεούσας) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира в енория „Елеуса“, в североизточната част на укрепения град, близо до друг средновековен храм „Свети Безсребреници“.[1]

История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Стенописите в открития трем на южната страна

XIII век[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е еднокорабен, едноапсиден храм, с дървен покрив и без притвор. От оригиналната постройка е запазена източната стена на олтара с апсидата, която е изявена отвън на изток и малка ниша на протезис.[1] Оригиналният слой на стенописите в тези източни части се датира около 1230 година.[3][4]

Идентификация на зографското ателие[редактиране | редактиране на кода]

Композиционно изображението на Света Богородица от Благовещение е почти идентично с това в църквата „Света Богородица“ в Лубоня, Корчанско. Архитектурният фон, на който е представена Богородица също показва сходства - правоъгълни камъни с диагонални линии, формата на трона и прочие. В костурската църква са изобразени две клонки, а в Лубоня на синия фон слабо също се различават контурите на растение. Има разлики в третирането на образа и фигурата на Богородица. В „Свети Димитър“ очите и веждите са очертани с черен контур, сенките на лицето са по-плътни и по-контрастни, а дрехите са по-тъмни.[3] Независимо от това очевидно в двете църкви е работило едно зографско ателие, като вероятно живописта в Лубоня е по-ранна.[5]

XVII век[редактиране | редактиране на кода]

Според надписа на храма, сградата е разширена на север и запад и изписана през 1608/1609 година. Добавена е по-голяма протезисна ниша. Наосът се осветява от два прозореца върху южната и северната стена. Входът се намира в западната част на южната стена. Патронната ниша върху южната фасада е изградена над прозореца, маркиращ центъра на стената. Вероятно значително по-късно от юг е добавена женска църква.[1]

Надписът от 1608/1609 година и Преображение
Видение на Петър Александрийски, северна стена на олтара

Живописта от 1608/1609 година е покривала всички стени. Вероятно е повтаряла разкрития по-ранен слой в източните части. От слоя от XVII век в олтара над апсидата е запазена горната част от Възнесение Христово. На източната стена в долната зона е изобразена сцената Мироносиците на Гроба Господен, към която е добавен и епизодът Апостолите при празния гроб. В нишата на протезиса, която е добавена при реконструкцията в XVII век, е изобразен Иисус Христос в гроба. Над него е изобразен благославящ с две ръце Христос Емануил. От северната страна има фронтални изображения на двама дякони. На северната стена на олтара е Видението на Свети Петър Александрийски, което е традиционно за иконографската схема, а в цокъла е фигурата на Арий в ада. На южната стена са изобразени двама отци на Църквата - част сцената от Поклонението на жертвата - обърнати на изток към апсидата. Над тях започва цикълът на Великите празници с Рождество Христово и продължава пред олтарната преграда със Сретение, Кръщение, Възкресение Лазарево, Влизане в Йерусалим и Преображение. На западната стена живописта липсва. На северната стена има фрагменти от Предателството на Юда и Съдът на Пилат. Запазено е изображение на отворен гроб, вероятно част от сцената Оплакване Христово, и след него в олтара е Слизане в ада.[1]

В долната зона са изобразени светци в цял ръст. Пръв до олтара е разположен Свети Йоан Предтеча като Ангел на пустинята. В страниците на прозореца са апостолите Петър и Павел. Следвата Свети Николай, Свети Патапий, Свети Антоний Велики, неизвестен монах. В дълбочината на вратата е изобразена Света Марина. На северната стена са тримата светци лечители – Козма, Дамян и Пантелеймон. След тях има светци воини, сред които Свети Меркурий, който проверява стрелата си. До олтара е запазена част от патронната композиция – Свети Димитър на трон, тъпчещ в краката си влото - гола фигура, фланкиран от сподвижниците му Свети Нестор и Свети Луп.[1]

В патронната ниша на южната фасада Свети Димитър е изобразен на кон, победител. Западно от нишата са Кръщение Христово и фреско-иконите на Христос Вседържител и Богородица Одигитрия. На източната фасада, над конхата на апсидата има фрагментарно запазена и силно избледняла композиция с посветителен надпис.[1]

Идентификация на зографското ателие[редактиране | редактиране на кода]

Свети Антоний Велики от „Света Богородица Апостолашка“ (1605/1606) и от „Свети Димитър Елеуски“ в Костур (1608/1609)
Стенописни изображения на Света Богородица Одигитрия и на Христос Вседържител, южна външна стена

Стенописите от 1608/1609 година са дело на двама зографи.[1] Единият е този, изписал „Света Богородица Апостолашка“ в 1605/1606 година.[1][6] В „Свети Димитър“ патронното изображение вместо над входа е център на южната фасада. Така и в „Света Богородица Апостолашка“ изображението на Божията майка е разположено в центъра на северната стена в наоса, без съобразяване с разделението на стенописните зони.[1]

Две години по-рано, в 1607/1607 година, същото ателие изписва стенописите в Слимнишкия манастир.[1]

Също негови са стенописите във „Въведение Богородично“ около 1610 – 1612 година.[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Σίσσιου. Ι. Άγιος Δημήτριος – Ενορία Ελεούσης. – In: Επτά εκκλησίες της Καστοριάς. Καστοριά, 1995, 45-56.
  • Παϊσίδου, Μ. Οι τοιχογραφίες του 17ου αιώνα στους ναούς της Καστοριάς. Θεσσαλονίκη, 2002.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Колушева, Мария. Костур, църква „Св. Димитър Елеуса“ (1608/9). // Пътища на балканските зографи. Посетен на 4 октомври 2020 г.
  2. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  3. а б Лозанова, Ралица. Средновековни стенописи в църква в село Любонйе (Албания). // Годишик на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ 92 (11). 2002. ISSN 1311-784X. с. 304.
  4. Άγιος Δημήτριος Ελεούσης. // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Ασύρματα Ευρυζωνικά Δίκτυα Ν.Α. Καστοριάς. Посетен на 10 декември 2013 г.
  5. Лозанова, Ралица. Средновековни стенописи в църква в село Любонйе (Албания). // Годишик на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ 92 (11). 2002. ISSN 1311-784X. с. 305.
  6. а б Strati, Angeliki. The church of the Presentation of Virgin Mary Tsiatsiapa in Kastoria. Kastoria, Ministry of Culture and Sports. Ephorate of Antiquities of Kastoria, 2015. ISBN 978-960-386-280-2. с. 35. Посетен на 13 юли 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония