Свети Стефан (Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

„Свети Стефан“
Άγιος Στέφανος
Kostur-Sveti-Stefan.jpg
Църквата от запад
Map of Kastoria center.png
40.5193° с. ш. 21.2729° и. д.
„Свети Стефан“
Местоположение в Костур
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костур
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Костурска
Архиерейско наместничество Костур
Време на изграждане IX век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Стефан“ в Общомедия

„Свети Стефан“ (на гръцки: Άγιος Στέφανος) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата разположена в подножието на хълма Агиос Атанасиос между махалите Долца и Позери.[2][3] Храмът датира от IX век[5] или най-късно от 900 година и вероятно е била манастирска.[2] В архитектурно отношение е трикорабна сводеста базилика с нартекс и женска църква над него. Нартексът е единственият в Костур, в който е оформен малък параклис аскетарий „Света Ана“.[2] Тежки колони разделят вътрешността на три полуцилиндрични кораба, от които средният е много по-висок от другите. Корабите са разделени с арки. В шестостранната апсида има оформен владишки трон. Стените са в стил клазомене с редуване на сивкави варовикови и тухлени плочи. Отвън са богато украсени с керамопластика - слънца, розети и букви х от тухли. Над прозорците от всички страни има тухлени фризове и назъбени ленти. На източното лице на централния кораб има две слънца от керамични плочи. Размерите и отворите на прозорците и арките са различни, без обаче да се нарушава хармонията. Особеност в сравнение с другите големи паметници на града е полушестоъгълната апсида на светилището.[2][3]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Първи слой от X век[редактиране | редактиране на кода]

Апостолите на трон с книги, детайл от сцената Второто пришествие в притвора на храма от последната четвърт на IX - Χ век
Църквата от изток

Стенописите в църквата са няколко слоя. Първият е от изграждането на църквата в IX век[6] - Χ век.[3] В купола на притвора са изписани апостолите, но сцената е силно повредена.[3] От периода е и сцената на Страшния съд в архаичен стил и ктиторски портрети в притвора. В женската църква, разположена на втория етаж над притвора има силно повреден образ на Богородица.[6] От този период има запазен надпис между краката на изображението на Адам, който гласи „ΑΒΡΑΑΜ, ΑΒΡΑΑΜ, ΠΕΜΨΟΝ ΛΑΖΑΡΟΝ ΗΝΑ ΤΟ ΑΚΡΟΝ ΤΟΥ ΔΑΚΤΥΛΟΥ ΑΥΤΟΥ ΙΔΑΤΟC KAI ΚΑΤΑΨΥΞΙ ΜΟΥ ΤΗΝ ΓΛΟΤΑ“. Това е текст от Стария Завет и палеоглафските му особености го датират в X век.[3]

Втори слой от XII век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XII – началото на XIII век църквата е обновена и е изписан наосът.[6][2] Забележително от иконографска гледна точка е изобразяването на трите възрасти на Христос – Емануил, Вседържител, По-стар от дните.[2]

Трети слой от XIV век[редактиране | редактиране на кода]

Живопис съществува от XIV век - изображение на свещеник под стълбите, водещи към аскетария. Надписът до изображението гласи гласи: „ΕΚΟΙΜΗΘΗ Ο ΔΟΥΛΟC TOY ΘΕΟΥ ΘΕΟΔΩΡΟC O ΛΥΜΝΕΩΤΗC ΙΑΝΝΟΥΑΡΙ 1338“.[3] Теодорос Лимниотис е изобразен, подаващ модел на църквата на Свети Стефан.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παϊσίδου, Μελίνα. Ναός Αγίου Στεφάνου Καστοριάς. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. а б в г д е ж з Ναός Αγίου Στεφάνου, Καστοριά. // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
  3. а б в г д е ж Άγιος Στέφανος. // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Посетен на 22 декември 2018.
  4. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 9 юли 2018.
  5. Άγιος Στέφανος Ενορίας Ελεούσης. // Δήμος Καστοριάς. Посетен на 18 май 2014 г.
  6. а б в Базайтова, Ралица. Черквите на Костур. // Православието. Посетен на 18 май 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония