Направо към съдържанието

Българска Блаца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за костурското село. За кайлярското вижте Влашка Блаца. За други значения на Оксия вижте Оксия.
Българска Блаца
Οξυά
— село —
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Българска Блаца в 2013 година
Гърция
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Западна Македония
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Костурско
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина1190[1] m
Население59 души (2021 г.)
Демонимблачѐни
Българска Блаца в Общомедия

Българска Бла̀ца[2] (понякога Бугарска Блаца,[3] Бугарско Блаце или книжовно Българско блато, на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1927 година Μπλάτση, Блаци, Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци[4]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 15 km северно от демовия център Костур, в областта Пополе в малка котловина в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 km на запад е село Вишени (Висиния), на 4 km на юг – Черешница (Поликерасо), а на 7 km на изток – Прекопана (Перикопи). На няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото първоначално е било разположено по-високо в планината и жителите му се занимавали изключително със скотовъдство. По-късно се преселили в Милеви ливади, откъдето поради силните ветрове се преместили на сегашното място. Първоначално селото е колибарско.[1]

През 1710 година е построена гробищната църква „Свети Николай“, чиито останки могат да се видят. През 1769 година селото е нападнато от албански разбойници,[5] след което започва постепенното разселване на жителите му в Северна Македония.[6] През 1885 година е осветена новата църква „Св. св. Константин и Елена“.

В края на XIX век Българска Блаца е чисто българско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Влаха (Vlakha), като жителите му са гръцкоговорещи.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi) живеят 600 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Блаца (Blatza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 470 жители българи.[9] Според Марко Цепенков в 1898 година

„ Селото Блаца (Костурско) населено йе от 100 кукьи чисти бугари.[10] “
Българска църковна училищна община в Българска Блаца, глава на документ от 2 октомври 1911 година
Българска църковна училищна община в Българска Блаца, печат и подпис на председателя, 1911 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.[11]

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Блаца е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 95 къщи.[13]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Българска Блаца от 100 къщи остават само 18 неизгорени и са убити Трифунка Гьовева (49 години), Иван Чекамдонов (63), Илия Стумбов (38), Вангел Чамнов (17), Теодоси Тишмиров (62), Пандо Пишмиров (45), Пандо Голичев (60), Михаил Бошев (79), Петър Цалов (53), Нунта Томева (50), Насо Кириев (11), Спасе Колита (60), Стерио Накев (12) и са ранени Димитър и Доста П.[14] Според друг източник са изгорени 70 от 96 къщи. От селото участници в Илинденското въстание са 27 души, от които са убити Илко Вангелов и Пандо Николов.[15]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.[16]

Разказ на Бай Христо от Блаца за разоряването на селото в 1903 г.

Никакъ не се надѣвахме, г-не, че тоя день селото ни ще бѫде нападнато. Ние мпслѣхме, че сме спасени. Нѣкои четници, които се връщаха отъ мънастиря св. Врачь, останаха въ селото да си взематъ провизии. Нъ ето че се слушатъ отъ далечь гърмежи. Селото ни е ръзположеио, като въ едипъ видъ дупка, та не можахме да узнаемъ отъ кѫдѣ иде потера. Гърмежитѣ зеха да ставатъ по чести и по ясни. Четницитѣ напуснаха селото и се изкачиха къмъ Вичь. Многобройни войски отъ къмъ Вишени се явиха прѣдъ селото. Населението се отегли въ мѣстностьта Ридъ. Едни войски влѣзоха въ селото и го подпалиха, а други се спуснаха да дирятъ комити пзъ плани­ната. Тѣ откриха и мѣстото Ридъ, дѣто се бѣха скрили же­ни и дѣца отъ Блаца и Черѣшница. Появянието на войскитѣ всѣ ужась въ населението. Всички се разбѣгаха и кой, както можеше, дирѣше да се спаси. Войскитѣ убиха 11 души, между които едно дѣте и двѣ жени. Тежко раниха други двѣ жени и едно дѣте, които още се лѣкуватъ. Слѣдъ това откараха само женитѣ и ги държаха до пладне на другия день, като имъ огра­биха всичко, каквото се намѣрп върху тѣхъ. Сѫщиятъ день, 23 авг., войскитѣ заминаха прѣзъ Вишенскитѣ планини за се­лото Дрѣновени. Ние се завърнахме въ селото, което още горѣше. То цѣлото броеше 96 кѫщи. Изгорени бѣха само 70.[17]

В началото на XX век според гръцка статистика селото има 50 екзархийски семейства и 30 патриаршистки,[18] но по-късно всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[19] Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско с 650 жители.[20] В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[21] Свещеник в селото към 1906 – 1907 година е Костадин Попкузов.[22]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Българска Блаца (Μπλάτσι βουλγαρικόν), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 650 „схизматици българомислещи“.[23]

Според Георги Константинов Бистрицки Българска Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.[24]

Писмо на Българската църковна училищна община в Българска Блаца до Никола Поповски, 2 октомври 1911 година
Писмо на Българска църковна училищна община до Никола Поповски, 10 септември 1911 година

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Българска Блаца са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[25]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Блаца е обозначено като българско селище.[26]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Бюст на андартския капитан Георгиос Катехакис в Българска Блаца

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Селяните се занимават със скотовъдство, отглеждане на картофи и експлоатация на горите.[27]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Блаца има 55 къщи славяни християни.[28]

През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. В 1928 година в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция[29] или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 28.[20] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[30] В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно – 173 души от селото се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.[27]

Прекръстени с официален указ местности в община Българска Блаца на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Рипарто[31]ΡιπάρτοАвгоΑὐγό[32]връх във Вич (1255 m), ЮЗ от Българска Блаца[31]
Люта[31]ΛιούταПросилиоΠροσήλιο[32]местност Ю от Българска Блаца, в Ю подножие на връх Чуките (1401 m)[31]
Ветрила[31]ΒέτριλαАнемодартоἈνεμόδαρτο[32]връх във Вич (1401 m), И от Българска Блаца[31]
Голина[31]ΓκολίναФалакроΦαλακρὸ[32]връх във Вич (1861 m), СИ от Българска Блаца[31]
Ондреци[31]ὈντρέσιАгия ПараскевиΑγία Παρασκευή[32]връх във Вич (1653 m), СИ от Българска Блаца[31]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 424[1] 264[1] 218[1] 277[1] 122[27] 161[27] 121[27] 79[27] 166[27] 69 41 59

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Коста Василев
Кузман Шапарданов
Кузо Попдинов
 Основна статия: Блачени (Българска Блаца)

Буднотото костурско българско село дава много дейци на българските революционни организации в края на XIX – началото на XX век. Атанас Шапарданов (? – 1901) е деец на Българското тайно революционно братство[33] и на Върховния македоно-одрински комитет в Централните Родопи.[34] Сред дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация изпъкват Коста Василев (1880 – 1936), подвойвода на Блацката чета през Илинденско-Преображенсото въстание,[35] и Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 – 1907), районен подвойвода в Костурско.[36][37][38] Други дейци на ВМОРО са Григор Василев Чакалов (1882 – след 1943),[39] Константин Дамянов (1850 – 1927), учител,[40][41] Христо Наков[42] и Манол Алаинов (1868 – след 1943).[43]

Сред нереволюционните български дейци от Блаца са Кузман Шапарданов (1849 – 1893) – един от първите български просветни дейци в Костурско,[44][45] синът му Тома Шапарданов (1885 – 1938), също учител[46][47] Васил Динов (1866 – ?), лекар и общественик, организирал и управлявал Цариградската българска болница „Евлогий Георгиев“.[48] Пантелей Сеферов (1891 – 1977) е виден български художник.[49] Стефан Николов – Поборника (1860 – 1952) е кмет на град Фердинанд в края на XIX век.[50]

След гръцките дейци от селото изпъква Павел Симеонов (1839 – 1927), български духовник, един от първите български просветни и църковни дейци в Костурско,[51] който по-късно става патриаршески епископ на Скопелос и на Кос.[52]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 8. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 7.
  3. ↑ Вамваковски, Димитар Љоровски. Германос Каравангелис: Грчката пропаганда во Костурската епархија (1900 – 1903), ИНИ, Скопје, 2017, стр. 82, 94
  4. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  5. ↑ Μπεράρ, Βίκτωρ. Οδοιπορικό στη Μακεδονία (1890 – 1892), σ.362
  6. ↑ Παροικιακός Ελληνισμός, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού, κεφ. Γιουγκοσλαβία
  7. ↑ Aravandinos, P. Etnographische karte von Epirus. Berlin, D. Reimer, [1878]. (на немски)
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  10. ↑ СбНУНК, книга XV, София, 1898, раздел Народни умотворения.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  12. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  13. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 295.
  15. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 13.
  16. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 57, 60.
  17. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 59.
  18. ↑ Βουλγαρομπλάτσι[неработеща препратка]
  19. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  20. 1 2 Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
  22. ↑ Венчила в енорията на свещеник Костадин п. Кузов, село Бълг. Блаца, Костурска кааза // ДАА-ЦДА, ф. 246К, оп. 9, а.е. 9.
  23. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 100. (на гръцки)
  24. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  26. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  27. 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 9. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  29. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  30. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  31. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  32. 1 2 3 4 5 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  33. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
  34. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 108 – 112.
  35. ↑ Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
  36. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 140.
  37. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 303.
  38. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
  39. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 37.
  40. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 27.
  41. ↑ Гласник на Институтот за национална историја, Том 29, Скопје, 1985, стр. 146.
  42. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
  43. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 280.
  44. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 47.
  45. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство – София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  46. ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 59. Посетен на 26 октомври 2013 г.
  47. ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 566 – 567.
  48. ↑ Терзиева, Екатерина. Спасиха архива на конфискуваната българската болница в Истанбул // Сега, 15 октомври 2005. Архивиран от оригинала на 9 юли 2018. Посетен на 9 юли 2018.
  49. ↑ Църква „Св. великомъченик Георги Победоносец“ в Бяла // Енориите. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2021. Посетен на 12 януари 2016.
  50. ↑ Стефан Николов (1897 – 1899 г.) // Montana Dream. Посетен на 16 май 2017.
  51. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903). София, Материяли изъ миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, 1935. с. 14.
  52. ↑ Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης π. Κώου κυρός Παύλος // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_Блаца&oldid=12801921“.