Българска Блаца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костурското село. За кайлярското вижте Влашка Блаца. За други значения на Оксия вижте Оксия.

Българска Блаца
Οξυά
— село —
Гърция
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Западна Македония
40.6103° с. ш. 21.3483° и. д.
Българска Блаца
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 1 200 m
Население (2001) 69 души
Българска Блаца в Общомедия

Българска Блаца (понякога Бугарска Блаца, Бугарско Блаце или книжовно Българско блато, на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1927 Μπλάτση, Блаци, Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 69 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото отстои на 15 километра северно от демовия център Костур, в областта Пополе в малка котловина в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на запад е село Вишени (Висиния), на 4 на юг - Черешница (Поликерасо), а на 7 на изток - Прекопана (Перикопи). На няколко километра над Блаца е разположен ски центърът Вич. В селото има малък хотел и хижа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на андартския капитан Георгиос Катехакис в Българска Блаца

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Тодор Симовски селото първоначално е било колибарско.[2] През 1710 година е построена гробищната църква „Свети Николай“, от която останките могат да се видят и до днес. През 1769 година селото е нападнато от албански разбойници[3], след което започва постепенното разселване на жителите му в Северна Македония[4]. През 1885 година е осветена новата църква „Св. св. Константин и Елена“.

В края на 19 век Българска Блаца е чисто българско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi) живеят 600 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Блаца (Blatza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 470 жители българи.[6] Според Марко Цепенков в 1898 година

Селото Блаца (Костурско) населено йе от 100 кукьи чисти бугари.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бугарско Блаца има 555 жители българи християни.[8] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[9].

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Българска Блаца от 100 къщи остават само 18 неизгорени и са убити Трифунка Гьовева (49 год.), Иван Чекамдонов (63), Илия Стумбов (38), Вангел Чамнов (17), Теодоси Тишмиров (62), Пандо Пишмиров (45), Пандо Голичев (60), Михаил Бошев (79), Петър Цалов (53), Нунта Томева (50), Насо Кириев (11), Спасе Колита (60), Стерио Накев (12) и са ранени Димитър и Доста П.[10] Според друг източник са изгорени 70 от 96 къщи. От селото участници в Илинденското въстание са 27 души, от които са убити Илко Вангелов и Пандо Николов[11].

Икона на Св. св. Константин и Елена от едноименната църква

В началото на 20 век според гръцка статистика селото има 50 екзархийски семейства и 30 патриаршистки,[12] но по-късно всички жителите на Блаца са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булгарско Блаца има 760 българи екзархисти и функционира българско училище.[13] Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война.

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като чисто българско със 650 жители.[14] В 1905 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Българска Блаца преди Балканската война има 140 български къщи.[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Българска Блаца са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската армия.[17]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. В 1928 година в селото има 1 семейство с 6 души гърци бежанци от Турция[18] или според други данни 3 души. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28.[19] Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства, всички с изявено „славянско съзнание“.

През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана.[20] В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 173 души от селото се изселват в социалистическите страни.[21] След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Българска Блаца

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Коста Василев
Кузман Шапарданов
Кузо Попдинов
Родени в Българска Блаца
  • България Анастас Манолов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[22]
  • България Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[23]
  • България Атанас Шапарданов (? - 1901), български революционер и просветен деец
  • България Константин Дамянов (1850 - 1927), български просветен деец
  • България Коста Василев (1880 - ?), български революционер
  • България Кузман Анастасов (Атанасов), македоно-одрински опълченец, 28-годишен, I клас, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст[24]
  • България Кузман Шапарданов (1849 - 1893), български просветен деец
  • България Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 - 1907), български революционер
  • България Пантелей Сеферов (1891 - 1977), български художник, македоно-одрински опълченец
  • България Гърция Павел Симеонов (1839 - 1927), български духовник, станал по-късно гръцки владика
  • България Сребрен Дамянов Василев (1890 - 1974), македоно-одрински опълченец
  • България Стефан Николов Поборника (1860 - 1952), кмет на град Фердинанд
  • България Тома Шапарданов (1885 - ?), български просветен деец
  • България Христо Наков, български революционер

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπλάτση -- Οξυά
  2. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  3. Μπεράρ, Βίκτωρ. Οδοιπορικό στη Μακεδονία (1890-1892), σ.362
  4. Παροικιακός Ελληνισμός, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού, κεφ. Γιουγκοσλαβία
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г. Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
  7. СбНУНК, книга XV, София, 1898, раздел Народни умотворения.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  9. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  10. Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 295.
  11. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
  12. Βουλγαρομπλάτσι
  13. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia.
  15. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр.211.
  16. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oksies-Oksia.
  20. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 420. Вероятно идентичен с Анастас Попманолов.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 578.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
     Портал „Македония“         Портал „Македония