Никола Поповски (предприемач)
Тази статия е за предприемача от Косинец. За политика от Северна Македония вижте Никола Поповски.
| Никола Поповски | |
| български предприемач | |
| Роден |
1874 г.
|
|---|---|
| Починал | 1922 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Търпо Поповски |
| Братя/сестри | Лазар Поповски |
Никола Поптърпов Поповски , срещан и като Попов (изписване до 1945 година: Никола попъ Търповъ Поповски), е български просветен деец и предприемач от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Поповски е роден в 1874 година в костурското село Косинец, тогава в Османската империя, днес Йеропиги, Гърция. Син е на Търпо Поповски, български просветен, църковен и революционен деятел, с когото е арестуван и заточен в Корча за революционната си дейност в Македония. Брат на Никола Поповски е журналистът и революционер Лазар Поповски. Завършва в 1893 година педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] В 1905 година е назначен за учител в Хрупища, но властите не му позволяват да заеме мястото.[3] До 1911 година живее в Косинец, където преподава в местното българско училище и се занимава с търговия на училищни пособия. От есента на 1911 до 1912 година е учител в Костурското българско училище и управлява книжарницата на Пандо Сидов в Костур. Поповски се занимава с доставка на учебници и училищни пособия, църковни книги, книжарски и канцеларски материали и други за цялата Костурска околия и поддържа преписка с редица български учители - Илия Григоров, Г. Делчев, Л. Калановски, Илия Костадинов, А. Николов, Козма П. Погончев, А. Попевтимов, Иван Попкостов, Ж. Ризов, Т. Шишков и други, с училищта в костурските български села, с българските църковно-училищни общини в Българска Блаца и Загоричани, Горни и Долни Нестрам и други. Успоредно с това е агент за цяла Македония на I Българско застрахователно дружество „България“ и на Народното осигурително дружество „Балкан“.[1]
След Междусъюзническата война, когато Костурско попада в Гърция, като много костурчани се изселва в новоприсъединения към България Ксанти. В 1914 година работи в Ксанти, а след края на Първата световна война в Земеделската банка в Кърджали, където и умира през есента на 1922 година.[1]
Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. I (от фонд № 1 до фонд № 26). София, Народна библиотека „Васил Коларов“. Български исторически архив, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1963. с. 76.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.
