Лазар Поповски

Лазар Поповски
български общественик, журналист и революционер
Поповски като български войник на Завоя на Черна през Първата световна война
Роден	14 март 1891 г. Косинец, Гърция
Починал	февруари 1952 г.
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национален военен университет
Награди	„За храброст“
Семейство
Баща	Търпо Поповски
Братя/сестри	Никола Поповски
Лазар Поповски в Общомедия

Лазар Поптърпов (Тръпков) Поповски (изписване до 1945 година: Лазаръ попъ Търповъ Поповски) е български общественик, журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография

Във ВМОРО

Лазар Поповски е роден през 1891 година в село Косинец, тогава в Османската империя. Баща му е Търпо Поповски, виден просветен деец, архиерейски наместник в Костур и деец на ВМОРО, а брат му Никола Поповски е крупен предприемач. Баща му се изселва в България и Лазар Поповски постъпва във Военното училище. Но по думите на Петър Карчев, по-късен негов сътрудник във вестник „Нова камбана“:

„

Лазар Поповски беше доста интелигентен човек. Във всеки случай неговата култура надхвърляше стандартното ниво на образованост, с което се отличаваха випуските на Военното училище. По умствен кръгозор и по манталитет той се отличаваше от възпитаниците на това училище. От друга страна, Поповски беше човек с весел нрав и с някаква особена подражателна наклонност да осмива хорските недостатъци, като забравя своите.

“

Лазар Поповски участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, като е награден с орден „За храброст“. На 2 август 1912 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 32^-ри „Царски“ випуск и е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 в чин поручик и на 20 юли 1917 в чин капитан. През Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти македонски полк от 11-а македонска дивизия. Ранен е в крака в битката при завоя на Черна, награден е с втори орден „За храброст“, след което е назначен за градоначалник на Ксанти и служи в Щаба на 4-то отделение от армията с чин капитан. Там се сприятелява с Йосиф Хербст, още в началото на 1916 година на сватбата му кумува Павел Шатев, с който също остава много близък.

Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. Прави Трайко Желевски от Желево, Пандо Сидов от Жупанища, Андон Юруков от Лабаница, Тома Желински от Желин и Евстатий Шкорнов (Дякон Евстатий) от Нестрам. Седналият е подпоручик Лазар Поповски.

По време на военната си кариера служи в 37^-и пехотен пирински полк и като помощник-началник на секция в 4^-та армия. През 1918 г. е уволнен от служба.

Обществена дейност

След войните Лазар Поповски се уволнява от армията и се занимава с журналистика. В 1923 година издава вестник „Бъдеще“ в Цариград. В 1924 година след Горноджумайските събития е принуден да бяга от България.

Между 1925 и 1927 година е военен аташе и секретар на българската легация в Тирана, Албания, назначен с ходатайството на генерал Иван Вълков. Поповски осъществява контакт между Александър Протогеров и Ахмед Зогу за съвместни действия на ВМРО и Албания. Същевременно работи за югославското военно разузнаване, като предава информация за дейността на ВМРО в Албания и Западна Македония, за италианския посланик в Тирана и за Ахмед Зогу. Благодарение на Поповски югославското разузнаване получава информация за извършения атентат над Спас Хаджипопов и за четата на Пецо Трайков в Албания, която е разтурена от албанските власти под сръбски натиск. Свързва сръбския разузнавач и военен аташе в Тирана Таса Динич с Христо Цветков и Георги Занков. Работи за пари.

Влиза във Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Участва в издаването и на „Федерасион Балканик“ във Виена. Заедно с Христо Цветков привлича към организацията Кръсте Льондев. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания. Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“, заради което Поповски е изключен от ВМРО (обединена).

През 1927 година е уволнен от посолството в Тирана. Емигрира и се установява в Швейцария, където работи като дописник в албански и френски вестници, след което се прибира в България през 1930 година.

От 1933 година е главен редактор на левичарския вестник „Камбана“, на страниците на който критикува ВМРО на Иван Михайлов. По-късно вестникът е преименуван на „Нова камбана“, но е забранен през 1941 година заради антигерманските си позиции. Лазар Поповски е интерниран последователно в лагерите Гонда вода, Асеновградско до 1943 година, на остров Света Анастасия и в Еникьой, Ксантийско до 1944 година.

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул, Турция и участва в преговори с патриарх Вениамин Константинополски по признаването на Българската патриаршия.

През 1946 година имуществото му е конфискувано и национализирано. По време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван, изтезаван и през февруари 1952 година умира в затвора. Неговият син Любомир Поповски попада в трудови лагери и му е отказано да следва висше образование.

Родословие

Иван Поповски

Кираца Василева Николова

Търпо Поповски (1848 – 1928)

Малина Поповска

Елена Поповска (1884 – 1900)

Никола Поповски (1874 – 1922)

София Поповска

Лазар Поповски (1891 – 1952)

Мария Поповска

Кръсто

Василка Поповска

Христина Поповска

Христо

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1912)
• Поручик (2 август 1914)
• Капитан (20 юли 1917)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.