Лазар Поповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лазар Поповски
български революционер
Лазар Поповски и Христо Цветков (прави)
Лазар Поповски и Христо Цветков (прави)

Роден
Починал
февруари 1952 г. (60 г.)
Лазар Поповски в Общомедия

Лазар (Поп)Търпов (Тръпков) Поповски е български общественик, журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Във ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Поповски е роден през 1891 година в село Косинец, тогава в Османската империя. Баща му е Търпо Поповски, виден просветен деец, архиерейски наместник в Костур и деец на ВМОРО, а брат му Никола Поповски е крупен предприемач. Баща му се изселва в България и Лазар Поповски постъпва във Военното училище. Но по думите на Петър Карчев, по-късен негов сътрудник във вестник „Нова камбана“:

Лазар Поповски беше доста интелигентен човек. Във всеки случай неговата култура надхвърляше стандартното ниво на образованост, с което се отличаваха випуските на Военното училище. По умствен кръгозор и по манталитет той се отличаваше от възпитаниците на това училище. От друга страна, Поповски беше човек с весел нрав и с някаква особена подражателна наклонност да осмива хорските недостатъци, като забравя своите.[1]

Лазар Поповски участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, като е награден с орден „За храброст“. На 2 август 1912 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 32-ри „Царски“ випуск и е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 в чин поручик и на 20 юли 1917 в чин капитан.[2] През Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти македонски полк от 11-та македонска дивизия. Ранен е в крака в битката при завоя на Черна, награден е с втори орден „За храброст“, след което е назначен за градоначалник на Ксанти и служи в Щаба на 4-то отделение от армията с чин капитан. Там се сприятелява с Йосиф Хербст, още в началото на 1916 година на сватбата му кумува Павел Шатев, с който също остава много близък.

Костурски войводи, снимани през април 1913 година в Ксанти преди заминаването на Сборната партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. Прави Трайко Желевски от Желево, Пандо Сидов от Жупанища, Андон Юруков от Лабаница, Тома Желински от Желин и Георги Шкорнов (Дякон Евстатий) от Нестрам. Седналият е подпоручик Лазар Поповски.

По време на военната си кариера служи в 37 пехотен пирински полк и като помощник-началник на секция в 4 армия. През 1918 г. е уволнен от служба.[2]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

След войните Лазар Поповски се уволнява от армията и се занимава с журналистика. В 1923 година издава вестник „Бъдеще“ в Цариград.[3] В 1924 година след Горноджумайските събития е принуден да бяга от България.[4] Между 1925 – 1927 година е военен аташе и секретар на българската легация в Тирана, Албания, назначен с ходатайството на генерал Иван Вълков. Поповски осъществява контакт между Александър Протогеров и Ахмед Зогу за съвместни действия на ВМРО и Албания[5].

По-късно влиза във Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Христо Цветков привлича към организацията Кръсте Льондев. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[6] Но Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“.[7], заради което Поповски е изключен от ВМРО (обединена)[8].

Емигрира и се установява в Швейцария, където работи като дописник в албански и френски вестници, след което се прибира в България през 1930 година.

От 1933 година е главен редактор на левичарския вестник „Камбана“, на страниците на който критикува ВМРО на Иван Михайлов[9]. По-късно вестникът е преименуван на „Нова камбана“, но е забранен през 1941 година заради антигерманските си позиции. Лазар Поповски е интерниран последователно в лагерите Гонда вода, Асеновградско до 1943 година, на остров Света Анастасия и в Еникьой, Ксантийско до 1944 година.

След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България[10]. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул, Турция[11] и участва в преговори с Вселенския патриарх Вениамин по признаването на Българската патриаршия[12].

През 1946 година имуществото му е конфискувано и национализирано. По време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван, изтезаван и през февруари 1952 година умира в затвора. Неговият син Любомир Поповски попада в трудови лагери и му е отказано да следва висше образование.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), София, 2004, стр. 1030.
  2. а б Руменин, стр. 127
  3. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, 1962. с. 114.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), София, 2004, стр. 721.
  5. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр.218
  6. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 56.
  7. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
  8. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 64.
  9. Михайлов, Иван, „Quo Vadis, Bulgaria?“, Индианаполис, Печатница “Македонска трибуна”, 1937 г., Стр. 25 -34
  10. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  11. Генерално консулство на Република България, Истанбул, Турция, взето от www.mfa.bg на 26.09.10 г.
  12. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 38-40

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония