Шестдесет и първи пехотен полк
| Шестдесет и първи пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 13 май 1913 – септември 1913 2 септември 1915 – ноември 1918 март 1943 – септември 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Шестдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 13 май 1913 година, когато в с. Цървеняно се формира Трети пехотен резервен полк. На 24 май е преименуван на Шестдесет и първи пехотен полк. [1] Влиза в състава на 12-а пехотна дивизия от Пета армия.
Междусъюзническа война (1913)
[редактиране | редактиране на кода]Взема участие в Междусъюзническата война (1913) и през август същата година се завръща в Кюстендил.[1] На 21 август се мести от Пловдив в София, където на 30 септември окончателно се разформира.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]
Във връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) на 12 септември 1915 година в Пловдив към Кадровата дивизия се формира Трети пехотен кадрови полк, който по-късно същата година е преименуван в Трети пехотен македонски полк и влиза в състава на 2-ра бригада от Единадесета пехотна македонска дивизия. През юли 1917 година е преименуван в Шестдесет и първи пехотен полк.[1] Взема участие във войната, през октомври се завръща в Горна Джумая и демобилизира, като част от кадъра се изпраща за формирането на 2-ра сборна погранична дружина. На 15 октомври 1918 г. е разформиран.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Дружини: 3 Офицери: 33 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 3374 |
Коне: 572 | Обикновени коли: 4 Товарни: 513 |
Пушки и карабини: 3614 Картечници: 2 |
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) през март 1943 година е формиран Шестдесет и първи пехотен полк и влиза в състав на Двадесет и четвърта пехотна дивизия от Първи окупационен корпус. Задачата на полка в заемания от него участък е да осигурява реда, да разкрива подготовката на безредици, саботажи и въздушни нападения и да подкрепя при нужда поделенията на 4/8 етапна рота, охраняваща жп линията Чачак-Ужице. Щабът и частите на полка се установяват в Ужице.[2] На 20 септември 1944 година е демобилизиран.[1][4] От 1 ноември 1944 заповедите се издават от Ликвидатора на 61-ви пехотен полк в София. Ликвидационното бюро действа до 31 юли 1945 г., като след тази дата предава полковия архив на 1-ва пехотна допълваща дружина.[2]
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Лазар Козаров | Междусъюзническа война | |
| Подполковник | Атанас Хумбаджиев | Първа световна война | |
| Полковник | Григор Силяновски | към април 1918 | |
| Полковник | Ангел Николов | 12 май 1942 – 1943 | |
| Полковник | Ради Балабански | 1943 – 1944 | |
| Подполковник | Димитър Стамболджиев | 1944 |
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Трети пехотен резервен полк (13 май 1913 – май 1913)
- Шестдесет и първи пехотен полк (май 1913 – август 1913)
- Трети пехотен кадрови полк (2 септември 1915 – септември 1915)
- Трети пехотен македонски полк (септември 1915 – юли 1917)
- Шестдесет и първи пехотен полк (юли 1917 – 15 ноември 1918)
- Шестдесет и първи пехотен полк (март 1943 – септември 1944)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 84
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 368, История на фондообразувателя
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, стр. 381
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
