Първи български окупационен корпус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Първи окупационен корпус)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първи окупационен корпус
Информация
Активна 30 декември 1941 – 20 септември 1944
Държава България
Гарнизон/щаб Белград

Първи български окупационен корпус е българско военновременно формирование през Втората световна война на територията на Сърбия, Моравско и Македония.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно известната Спогодба Клодиус-Попов от 1941 г. България, отклонявайки настояванията на германците да прати свои войски на Източния фронт, поема ангажимент да замени германските войски на територията на Сърбия и старите български екзархийски области. В двойствено положение попадат Беломорска Тракия, Македония и Поморавието, които българите обявяват на своя глава за част от Царството, но германците еднозначно ги считат за окупирани от Германия територии, оставени под българска администрация, която от своя страна е длъжна да изпълнява разните германски политически и военни искания и да пази икономическите им интереси там. Не е подписано друго специално междудържавно споразумение или международен договор и българската армия заема определените ѝ с един протокол между военните министерства от завземелите ги немци територии, като положението в новите български области и в окупираната част от Сърбия се отрегулира ад хок от Хитлер и немските отговорни фактори.

Първоначално за заемане на Македония и Пиротско българското военно командване формира нова – Пета българска армия начело с генерал Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на българска територия – Шеста Бдинска и Седма Рилска пехотни дивизии плюс Първа Бърза Кавалерийска Дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията, която следва да бъде част България започва на 19 април 1941 г. и приключва до 28 май 1941 г., войската фактически не навлиза отвъд сръбски граници преди Балканската война с изключение на част от Пиротско, което е смятано за традиционно български край.

С оглед по-добро управление на тези части и в отговор на немските изисквания за българска окупация в Сърбия, по предложение на Генералния щаб, към Министъра на войната и Двореца е формиран Първи окупационен корпус под командването на генерал-лейтенант Асен Николов и началник-щаб полковник Стойко Иванов в състав: Щаб, 6 Бдинска и 17 Щипска (Сборна) дивизии, по късно са придадени 21 Пехотна Дивизия и едно Cборно ято (ескадрила) 7 щурмови изтребителя Avia B-534 „Доган“ от летищата Божурище и Враждебна – общо около 23 000 души.

Задачи и боен път[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1942 г. немците настоятелно изискват поемане на по-сериозни ангажименти и да бъде заета цялата Нишка област по течението на река Българска Морава. За изпълнение на тази задача е формиран Първи корпус в посочения състав. Транспортирането му и заемането на районите на дислокация започва на 7 януари 1942 г. и завършва към 15-ти същия месец. Командния пункт на Щаба е разположен в Нишка баня, 6 ПД – в Кюприя, 17 СД – Прокупле, 21 ПД в Ниш, самолетното ято – на летище Ниш, откъдето изпълнява бойни полети срещу югославските партизани. При един от тях с огън от земята е свалена една машина, чийто пилот К. Пецев оцелява.

През 1942 г. мястото на 6 ПД е заето от 9 ПД, а 7 ПД е заменена от 17 Щипска дивизия. Най-значителната акция, в която вземат участие сили на корпуса е Операция Копаоник. По време на тази операция през октомври 1942 силите на Вермахта (7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген) и помощни части от българската 9-та пехотна дивизия напълно разгромяват съсредоточилите се в Расински окръг, и по-точно в района на планините Копаоник, Гоч и Ястребац атакуващи съюзните сили и застрашаващи оловно-цинковия рудник Трепча сръбски четници, командвани от майор Драгутин Кесерович. Последният е бивш комендант на същия окръг и успява да се спаси по чудо, като губи убити половината си хора (700 четници) и голям брой пленени. Областта е напълно очистена от четници и спокойствието е трайно възстановено.

По нареждане на немското командване през 1943 г. зоната на отговорност за корпуса е разширена чувствително и фактически обхваща цяла Сърбия на изток и юг от Белград и в Косово. Първо през януари е увеличена на запад, като е включена областта на Чачак и течението на река Сръбска Морава, а през юли и на север по течението на река Велика Морава до самите окрайнини на сръбската столица, но без самия град. През 1943 г. съставът на корпуса е 7-ма, 9-та, 21-ва, 22-ра, 24-та, 25-та, 27-ма ПД, като от август 1944 г. е усилен и с 6-та ПД. Личният състав към 21 август възлиза на 33 635 души. Увеличението е свързано с голямото разширение на полосата на действие на корпуса. Корпусът започва изтегляне от Сърбия на 26 август 1944 г. Останалите шест самолета от самолетното ято са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България.

На 4 септември 1944 г. след като става ясно, че земеделското правителство на Константин Муравиев ще обяви война на Райха, щабът начело с командира на корпуса генерал Асен Николов е пленен от немската армия заедно с част от съединенията на корпуса, които са разоръжени от германците. Останалата част от личния състав се оттегля към старите предели на страната, като при отстъплението си изоставя част от техниката и тежкото си въоръжение. Части от корпуса, които са пленени са откарани във военопленнически лагери.

Щат на корпуса[редактиране | редактиране на кода]

Към януари 1942 г. 1-ви български армейски корпус има следния щат:[1]

Поделения Офицери Фелдфебели
Деловодство
Подофицери
Чиновници
Канд. подофицери
Ефрейтори
Редници
Всичко Забележка
1 А. Командване
Командир на корпуса
Б. Щаб на корпуса, с свързочна рота и разузнавателно ято

1

1
414


Щаб: 70
Св. р.: 282
Ято: 62
2 6-а пехотна дивизия (без дивиз. т.к.дружина, една пехотна дружина и едно воз. артилерийско отделение) 688 1141 10077 11556
3 17-а пехотна дивизия в състав:

Щаб на дивизията;
13 пехотен полк
1 дружина от 3 пехотен полк
6-ва дивизионна т. картечна дружина
7-о товарно артилерийско отделение
Сборна свързочна рота от 7-а дивизионна свързочна дружина


13

89
21
18
20
5


9

277
68
62
46
28


49

2257
638
427
665
249


71

2623
727
506
731
282

4 21-ва пехотна дивизия в състав:

Щаб на дивизията и Щаб на 2-ри обл. полк
Две пехотни дружини от 2-ри обл. полк
Воз. оръдейно отделение от 2-ри дивизионен артилерийски полк
Товарна оръдейна батарея от 4-о армейско товарно отделение
1-ва и 2-ра дружина от 6-и етапен полк
Пиротска пехотна дружина
Камионно отдлеение (15 камиона)
Сборна свързочна рота от 7-а дивизионна свързоочна дружина


13

42
17
20
38
21

5


9

136
46
46
120
68
1
28


49

1276
488
665
754
638
31
249


71

1454
551
731
912
727
32
282

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-майор Асен Николов 11 април 1942 – 4 септември 1944
2. Генерал-майор Иван Попов 14 септември 1944 – 23 септември 1944

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония