Спогодба Клодиус-Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Спогодбата Клодиус-Попов е тайно споразумение между Царство България и Германската империя, регламентиращо правата на Третия Райх в присъединените към царството територии на Вардарска Македония и Беломорието.

Спогодба Клодиус-Попов[редактиране | редактиране на кода]

Сключено е на 24 април 1941 г. от българския министър на външните работи Иван Попов и германския пратеник Карл Клодиус. Целта му е да се предостави неограничено право на Райха да експлоатира природните суровини в преотстъпените на България територии след успешния край на военните операции срещу кралствата Югославия и Гърция, известни съответно като Ауфмарш 25 и Марита.

По силата на споразумението, България признава правото на Райха върху извършените във военно време конфискации, както и собствеността на залежите от хром край Скопие. Райхът се сдобива с правото свободно да изнася за тази руда, както и други суровини от тези територии. България се задължава и да поеме разходите за германските военни съоръжения във Вардарска Македония и Беломорието.

По силата на спогодбата, България поема и изплащането на финансовите задължения на бившето Кралство Югославия към Германия, но само частично за тези новоприсъединени към царството предходни югославски земи. Уговорена и подписана е и клауза за защита на германските интереси, които да се ползват с предимство при отдаването на концесии в тези земи. Спогодбата налага и някои други ограничения върху българската власт (суверенитета) във Вардарска Македония и Беломорието.

След края на Втората световна война на 13 ноември 1944 година с решение на комисията по стопанска администрация към държавна сигурност ръководството на БНБ е обвинено, че е спазвало спогодбата без тя да има задължителен характер. Официална регистрация на спогодбата не е намерена в архивите на министерството на търговията и министерството на външните работи.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Спогодба Клодиус-Попов

Член 1. Германия има правото да продължи, без всякаква ограничение, започнатата от нея експлоатация на индустриални сурови материали, преди всичко на минерали, на завзетата от България част от бившата югославска държава. Горното се отнася не само до вече разрешени концесии, но и до предприятия, които ще се почнат сега или по-късно. Германия може да изнася, без всякаква ограничение всички сурови материали, добити от германски дружества в тази област.

В областите, които при окончателното ще се присъединят към България, Българската държава ще държи особена сметка за германските интереси, когато ще отстъпва нови концесии. Българското правителство заявява, че е съгласно щото хромовите мини, които се намират в оставените на България области, западно, северно и североизточно от Скопие, да станат германска собственост.

Член 2. Конфискациите, извършени от германските войски в бивши югославски области, завзети сега от българските войски, ще бъдат запазени в полза на Германия.

Член 3. Разходите за германските военни постройки, които се намират в завзетите от България бивши югославски области, ще бъдат понесени от България докато трае войната, дотолкова, доколкото се касае за разходи, които са направени в самите тези области.

Освен това, България ще понесе и разходите, които се явяват в бившите югославски области, завзети от България, вследствие на присъствието на германски войски в тези области и които разходи са покрити чрез издаването на германски кредитни касови бонове. Същото важи за разходите, които ще се явят евентуално и в бъдеще в тези области. Съгласно това Българска народна банка ще обменя по клиринговия курс германските кредитни касови бонове, които са били издадени от германските войски в завзетите от България области и ще ги поставя безвъзмездно на разположение на Главното управление на Германската кредитна каса.

Член 4. Неприятелската собственост в завзетите от България области, подлежи на германско принудително управление. Това не се отнася до собствеността на поданиците на бившата югославска държава.

Член 5. Българската правителство е съгласно, щото пътуващите работници произхождащи от завзетите от България бивши югославски области и които и досега са били настанени в Германия, да работят и занапред в Германия. То ще следи да не се създават пречки за понататъшното спазаряване на такива пътуващи работници за Германия.

Член 6. България отговаря спрямо Германия и нейните поданици, съответно на областите, които ще и бъдат дадени при окончателното уреждане на положението на бившата югославска държава, за задълженията на бившата югославска държава и на югославската народна банка.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония