Чуприя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герба на Чуприя

Чуприя (на сръбски: Ћуприја или Ćuprija), в българската историография е познат като Кюприя, Равно или Равна (старобългарско наименование Равън) е град в Поморавски окръг, Сърбия, разположен в историко-географската област на Поморавието. Градът се намира на устието на река Раваница при вливането ѝ във Велика Морава. Чуприя е административен център на едноименната община и има население от 24 787 души (2003).

География[редактиране | edit source]

Чуприя традиционно, но неточно, се счита за краен български предел, особено по време на османското робство - виж Велика Морава. Средновековният Равно е разположен непосредствено след Баграданската клисура, в самото начало на Ягодинското поле. По тази причина, в тесен смисъл, той се считал за северен предел на Поморавието, в различие от долноморавската котловина с двете ѝ исторически области, в ляво и дясно по брега на Морава - Белградска и Браничевска. Непосредствено след брода на реката (където е построен и моста), се навлиза в Баграданската клисура, а след нея и Баточина в ляво, нагоре по течението на Лепеница се навлиза в Шумадия.

История[редактиране | edit source]

Чуприя възниква през античността, когато на мястото на днешния град е разположен римски гарнизон, който по-късно прераства в град под името Horreum Margi, т.е. в буквален превод - моравска житница. През средновековието градът носи името Равно (лат. Rabnel, Rabinel).

На 25 юли 1189 година, след преход през Българската гора от Браничево, кръстоносната армия на третия поход към светите земи се добира дотук. През трите дни - 25, 26 и 27 юли 1189 година, в града-крепост пребивава Фридрих I Барбароса с кръстоносната си армия. Тук той приема три важни дипломатически пратиничества — на унгарския крал Бела III, на византийския император Исак II Ангел (Йоан Дука), и на сръбския велик жупан Стефан Неманя, чийто пратеници се върнали обратно към сръбските земи по един брод през Морава. [1]

През 15 век днешният град Чуприя е завладян от османците, които изградили мост, откъдето и идва съвременното му название — köprü , кьопрю/кюприя на турски означава „мост“. По време на Второто сръбско въстание именно в Чуприя Милош Обренович сключва устно споразумение с Високата порта, с което се дава автономия на населението в Белградския пашалък.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Койчева, Елена. Първите кръстоносни походи и Балканите. Векове, ISBN 954-91167-5-1, 2004.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]