Бела III
| Бела III | |
|---|---|
| Крал на Унгария | |
 Бела III основава манастира в Сентготхард през 1183 г. автор: Ищван Дорфмайстер (1729 – 1797) |
|
| Лични данни | |
| Управление | 1172 – 1196 |
| Други титли | Крал на Хърватия |
| Роден |
1148 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Арпади |
| Майка | Ефросина Киевска |
| Бракове |
Агнес Антиохийска Маргьорит Капет |
| Бела III в Общомедия | |
Бела III (на унгарски: III. Béla, хърватски: Bela II.; Béla III Árpád; * 1148; † 24 април 1196) e крал на Унгария от династията на Арпадите и управлява от 1172 г. до смъртта си. Той е крал и на Хърватия, Далмация и Рама от 1172 – 1196 г.
Съдържание
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Син е на Геза II († 1162) и Ефросина Киевска († 1186), дъщеря на Мстислав I от Киев. Следва на трона брат си Ищван III (Стефан III, * 1147; † 1172).
Като млад Бела отива във Византия. Бела се сгодява за Мария, дъщерята на император Мануил I Комнин и приема името Алексий. През 1165 г. той е обявен официално за наследник на византийския трон и получава титлата деспот (δεσπότης). След като през 1169 г. на Мануил I Комнин се ражда син, Бела веднага е лишен е престолонаследието, а годежът му с Мария Комнина е анулиран.[1] Дават му обаче титлата кесар.
През 1172 г. той се жени за Агнес Антиохийска, сестрата на византийската императрица Мария Антиохийска.{sfn|Stiernon|1964|p=189}} Така Бела и Мануил I Комнин стават сватове.
На 4 март 1172 г. брат му крал Ищван е отровен и молят Бела, да се възкачи на унгарския трон. Мануил I Комнин му дава войска и пари и Бела се връща в Унгария. На 13 януари 1173 г. той е коронясан. Бела дал клетва да не напада Византия.
Заради контактите му с Византия много от унгарците недоволстват и както майка му предпочита на трона да е неговия брат Геза († 1209). Бела затваря брат си и така го изключва. Той е пуснат на свобода едва през 1189 г., когато император Фридрих I идва в Унгария. Геза се включва в кръстоносния поход, ръководен от императора.
След смъртта на Мануил I Комнин (1180), Бела нарушава клетвата и завладява от Византия Белград, Браничево и долината на река Морава, като достигайки Средец, отмъквайки през 1183 г. от ротондата „Свети Георги“ мощите на Свети Иван Рилски. Бела омъжва дъщеря си Маргарита Унгарска през 1185 г. за византийския император Исак II Ангел и връщайки Поморавието с мощите на Рилския светец обратно във Византия.
След смъртта му е наследен на трона на Унгария от Имре.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бела е сгоден за Мария Комнина Порфирогенита, дъщеря на император Мануил I Комнин.[1]
Той е женен за Агнес Антиохийска, дъщеря на Рейналд дьо Шатийон и има шест деца:
- Имре (* 1174, † 1204), крал на Унгария
- Маргарет (* 1175, † 1233), ∞ Исаак II, император на Византия
- Андраш II (* 1176, † 1235), крал на Унгария
- Шаламон (умрял млад)
- Ищван (умрял млад)
- Констанция (* 1180, † 1240), ∞ крал Пршемисъл Отокар от Бохемия.
Освен това той е бил кандидат за ръката на Теодора Комнина, вдовица на севаста Андроник Лапард.[1]
Във втори брак той е женен за Маргьорит Капет (1158 – 1197), дъщеря на Луи VII крал на Франция и вдовица на Хенри Младия Крал на Англия.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Európa uralkodói, Maecenas Verlag, 1999, ISBN 963-645-053-6
- Stiernon, Lucien. Notes de titulature et de prosopographie byzantines. A propos de trois membres de la famille Rogerios (XIIe siècle). // Revue des études byzantines 22. 1964. DOI:10.3406/rebyz.1964.1324. (на френски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| Бела III | → |  |
→ | Имре |
| |||||||||||||||||||||||||||||
- ↑ а б в Stiernon, 1964, p. 189
