Бела II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бела II
Кралство Унгария
Крал на Унгария
Béla II (Chronicon Pictum 114).jpg
Бела II в Chronicon Pictum
Лични данни
Управление 1131–1141
Коронация 28 април 1131, Секешфехервар
Други титли Крал на Хърватия
Роден
около 1109
Починал
Погребан в Базилика Св. Стефан, Секешфехервар
Предшественик Ищван II
Наследник Геза II
Семейство
Династия Арпади
Баща Aлмош
Майка Предслава Святополковна
Брак Елена Рашка
Потомци Геза, Ласло II, Ищван IV, София Унгарска, Елжбета Великополска
Бела II в Общомедия

Бела Слепи (на унгарски: Vak Béla; на хърватски: Bela Slijepi; на словашки: Belo Slepý; ок. 1109 – 13 февруари 1141) е крал на Унгария и Хърватия от 1131 въпреки недъга си. Той е ослепен заедно със своя разбунтувал се баща Алмош от чичо си, крал Калман Книжник. Бела израства в манастир по време на управлението на братовчед си Ищван II. Последният остава бездетен и урежда брак на Бела с Елена Раска, като приема децата им за свои наследници.

Според основният източник за управлението му - Унгарска илюстрована хроника, на латински: Chronicon Pictum, Бела е коронован два месеца след смъртта на Ищван II, което означава, че възкачването му на трона се е случило не без опозиция. Две жестоки чистки са били проведени сред поддръжниците на неговите предшественици за да укрепне на властта на Бела. През втората половина на управлението си, Бела предприема активна външна политика. Босна и Сплит , изглежда, попадат под унгарски сюзеренитет около 1136.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Бела е единственият син на херцог Алмош, по-малък брат на крал на Унгария. Унгарските историци Гюла Кристо и Ференц Мак пишат, че Бела е роден между 1108 и 1110[1]. Още преди раждането на сина си, Алмош замисля конспирация с цел свалянето на своя брат от престола[2], а в отговор на това кралят му отнема херцогската титла между 1105 и 1108[3]. Алмош не изоставя своите амбиции и Калман е принуден да го арестува заедно със Бела и да нареди тяхното ослепяване, ковто се случва между 1112 и 1115. Този жесток акт е обичаен в средновековна Византия, където незрящ кандидат не може да бъде монарх, с което Калман осигурява мирно предаване на короната на сина си Ищван[4]. Според една от двете версии на тези събития, записани в Chronicon Pictum, кралят дори отсъжда Бела да бъде и кастриран, но палачът отказва да изпълни заповедта[5].

Álmos and Béla are blinded
Младият Бела и баща му Алмош са ослепени от Калман Книжник, Chronicon Pictum)
Кралят задържа Херцога и невръстния му син и ги ослепи. Той също нареди, че невръстния Бела да бъдe кастриран. Но мъжа, комuто беше възложено да го стори се уплаши от Бога и от бездететието на кралското потекло и затова кастрира едно куче и донесе неговите тестиси пред краля

— [6]

След като понася наказанието си, Алмош живее в манастира Демеш, който той сам е основал, като е вероятно и Бела да е пребивавал там с баща си. Ищван се възкачва на престола през 1116, а Алмош напуска манастира и бяга в Константинопол около 1125[7]. По неизвестни причини, Бела не последва баща си във Византийската империя, а остава да се крие в Унгария от разярения крал[8]. Вероятно Бела е настанен в Печварадското абатство, предстоятелят на което защитава тайната му. Алмош умира в изгнание на 1 септември 1127. Бившите му поддръжници откриват Бела, който задълго е приеман за починал след екзекуцията. Като узнава за появата на братовчед си, Ищван II приема Бела обратно, защото вече е извън всякакво съмнение, че самият той няма да има друг наследник. Кралят урежда брака на Бела с Елена Раска и му предоставя имотът Толна около 1129.

Крал Ищван II умира в началото на 1131. По-късен писмен източник на османски, известен като Tarikh-аz Üngürüs или Историята на унгарците разказва за това, че Бела се възкачва на престола след предшественика си и свой племенник Саул , когото Ищван II посочва за наследник преди смъртта си. Бела II е коронован в Секешфехервар на 28 април, като няма научен консенсус по отношение на конкретните обстоятелства на това събитие. Според Гюла Кристо, Бела е коронясан след гражданска война между него и поддръжниците на Саул, но останалите източници не се споменава за никакви конфликти, свързани с Бела.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Консолидация (1131-1132)[редактиране | редактиране на кода]

Assembly at Arad
Клането над опоненти на Бела по поръчка на кралица Елена в Арад през 1131

Слепотата на Бела му пречи да управлява без чужда помощ и той се доверява на съпругата си, а по-късно и на брат ѝ Белош. Запазени са документи, подчертаващи основната роля на кралица Елена в процеса на вземане на решения, което доказва, че царят смята жена си като своя съуправителка. Според Хрониката близо град арад в началото или средата на 1131 Елена екзекутира всички благородници, които са обвинени, че заговорничат срещу нея и съпруга ѝ. Бела конфискува имуществото им и го разпределя между новосъздадената църква в Арад и по-старата в Обуда.

Бела поддържа добри отношения със Свещената Римска Империя, но застрашава интересите на Болеслав III от Полша, който воюва с империята[9]. Конфликтът се задълбочава, когато полският монарх решава да подкрепи като кандидат за унгарската корона Борис Коломанович[10]. Борис е син на стария крал Калман от втората му съпруга Евфимия Киевска, отхвърлена преди години поради изневяра. Борис пристига в Полша и редица унгарски благородници се присъединява към него, а други открито го канят да дойде и да ги управлява.

Придружен от полски и киевски подкрепления, Борис нахлува в Унгария в средата на 1132. Бела е в съюз с Леополд III, Маркграф на Австрия и преди да започне да се противопоставя на Борис, унгарският крал свиква съвет на река Шайо. Хрониката разказва, че кралят поискал от "изтъкнати хора на Унгария", които са присъствали, да отговорят ако знаят дали Борис "е копеле или син на крал Калман". В крайна сметка Бела и поддръжниците му атакуват и убиват всички тези, които се оказват "нелоялни и разделени в мнението си" по време на срещата. Борис, който е смятал, че голямата част от унгарските феодали ще подкрепят неговия иск, прави втори беуспещен ход като напразно изпраща свои хора в кралския двор за разпалване на бунт срещу него.

[Самсон] предложи да отиде в събранието на краля и открито и публично да го обиди. Всички одобриха и самият Борис, подведен от празната надежда, му благодари; Защото искаше да завърши онова, което беше започнал, и си помисли, че след като кралят бъде обиден, царството ще бъде негово. Кралят беше заел място близо до реката и като седеше в шатрата си със своите благородници и войници, ето, Самсон влезе и каза на царя: "Греховно куче, какво правиш с царството - По-добре е господарят ми [Борис] да има царството, а вие да живеете във вашия манастир, както направи баща ви. Между благородниците се появи ропот, а Йоханес, синът на Ото, кралския нотариус, каза на граф Бъд: "Защо чакаме? Защо не го хванем?" Докато се готвеха да го заловят, той скочи на един кон и избяга.

— [11]

Бела се опитва да убеди полскиq монарх да се откаже от подкрепата за кандидата, нo Болеслав е непреклонен. В решаваща битка на река Шайо на 22 юли 1132, съюзени унгарски и австрийски войски побеждават войските на Борис.

Разширяване (1132-1139)[редактиране | редактиране на кода]

Болеслав III губи възможността да се меси в унгарската политика след битката на Шайо, но с това конфликтът не се уталожва. Новите съюзници на Бела — Собеслав I от Бохемия и Володимирко от Галич ежегодно нахлуват в Полша в периода между 1132 и 1135. Собеслав редовно посещава и двора на Бела, а през август 1135 дори съумява да уговори Лотар III да признае властта на Бела в Унгария.

Béla's seal
Печат на Бела II

Унгария се пренасочва към експанзионистична политика. Тома Архидякон разказва, че Гавдий, архиепископ на град Сплит от 1136, "се радва на голяма полза от кралете на Унгария" и "често е на посещение у тях в двора"[12]. Точните обстоятелства около овладяването Босна не са известни, но изглежда, че Бела получава сюзеренитет над региона без съпротива през 1137. Според някои историци североизточните райони на провинцията са част от зестрата на кралица Елена. Известно е, че през 1137 унгарска армия нахлува в долината на Рама река, приток на Неретва, а Бела получава титлата крал на Рама в знак на тези завоевания.

Унгарски войски участват и в кампанията на киевския княз Ярополк Изяславич срещу Всеволод Киевски през 1139 година. По това време Белауспява и да укрепи съюза с императора на Свещената Римска империя, като оказва материална подкрепа на Ото от Бамберг за мисиите му сред поморяните и организира брака на дъщеря си София с Хайнрих Беренгар, син на новия германски крал Конрад III през юни 1139.

Последни години (1139-1141)[редактиране | редактиране на кода]

Béla's denar
Денар на Бела

Според унгарската хроника в последните няколко години от живота си на Бела се отдава на пирове и забавления, а неговите придворни се възползват от честия му алкохолен ступор. В крайна сметка Бела умира на 13 февруари 1141 и е погребан в Секешфехерварската катедрала.

След като крал Бела установи контрол над управлението на кралството, той премного се отдаде на виното. Неговите придворни открили, че каквото и да поискат от краля в пиянството му, той ще им го даде, а след пиянството си не можеше вече да го върне. В неговото пиянство той предал на ръцете на враговете им Пох и Саул, които били в религиозни ордени, и те били убити без причина.

— [13]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Бела се жени за Елена Раска по инициатива на неговия братовчед, крал Ищван II в началото на 1129. Елена е дъщеря на Урош I и Анна Диогениса и ражда най-малко шест деца. Първи сред тях е бъдещия Крал Геза II, роден през 1130 г. Той има трима по-млади братя, двама от които също стават крале - Ласло II, Ищван IV и Алмош. София, най-възрастната дъщеря на кралската двойка, е родена около 1135; тя умира като монахиня в абатство Адмонт, където живее след като годежа ѝ с Хайнрих Беренгар в Германия е отменен. Втората им дъщеря Елизабет, която е родена около 1140, е омъжена за Мешко III Стари от Полша.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kristó, Gyula; Makk, Ferenc (1996). Az Árpád-ház uralkodói. I.P.C. Könyvek. ISBN 963-7930-97-3
  2. Cartledge, Bryan (2011). The Will to Survive: A History of Hungary. Hurst & Company. ISBN 978-1-84904-112-6.
  3. Bartl, Július; Čičaj, Viliam; Kohútova, Mária; Letz, Róbert; Segeš, Vladimír; Škvarna, Dušan (2002). Slovak History: Chronology & Lexicon. Bolchazy-Carducci Publishers, Slovenské Pedegogické Nakladatel'stvo. ISBN 0-86516-444-.
  4. Fine, John V. A (1991). The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth century. The University of Michigan Press. ISBN 0-472-08149-7.
  5. Makk, Ferenc (1994). "II. (Vak) Béla; Ilona; Rurikok". In Kristó, Gyula; Engel, Pál; Makk, Ferenc. Korai magyar történeti lexikon (9–14. század). Akadémiai Kiadó. pp. 90–91, 281, 583–589. ISBN 963-05-6722-9.
  6. The Hungarian Illuminated Chronicle (ch. 150.106), p. 133.
  7. Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  8. Makk, Ferenc (1989). The Árpáds and the Comneni: Political Relations between Hungary and Byzantium in the 12th century (Translated by György Novák). Akadémiai Kiadó. ISBN 963-05-5268-X.
  9. Manteuffel, Tadeusz (1982). The Formation of the Polish State: The Period of Ducal Rule, 963–1194 (Translated and with an Introduction by Andrew Gorski). Wayne State University Press. ISBN 0-8143-1682-4.
  10. Wiszewski, Przemysław (2010). Domus Bolezlai: Values and Social Identity in Dynastic Traditions of Medieval Poland (c. 966–1138). Brill. ISBN 978-90-04-18142-7
  11. The Hungarian Illuminated Chronicle (ch. 161.115–116), pp. 136–137.
  12. Stephenson, Paul (2000). Byzantium's Balkan Frontier: A Political Study of the Northern Balkans, 900–1204. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-02756-4
  13. The Hungarian Illuminated Chronicle (ch. 162.117), p. 137.
  • Archdeacon Thomas of Split: History of the Bishops of Salona and Split (Latin text by Olga Perić, edited, translated and annotated by Damir Karbić, Mirjana Matijević Sokol and James Ross Sweeney) (2006). CEU Press. ISBN 963-7326-59-6.
  • The Hungarian Illuminated Chronicle: Chronica de Gestis Hungarorum (Edited by Dezső Dercsényi) (1970). Corvina, Taplinger Publishing. ISBN 0-8008-4015-1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Béla II of Hungary“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Предшественик
Ищван II
Короната на Свети Стефан
Крал на Унгария и Хърватия
11311141
Приемник
Геза II