Цезар (титла)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кесар)
Вижте пояснителната страница за други значения на Цезар.

Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.

Титлата произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка с римския глагол caedo – режа. Друга възможна връзка е с caesaries – понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на Древен Рим и дава ново значение на неговото прозвище (титла).

Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е „Император Цезар Диви Филиус Август“ (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. „Достопочтен император, син на божествения Цезар“. Превръщането на името „Цезар“ в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.

Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като цезар (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя.

Византия[редактиране | редактиране на кода]

Интересен е фактът, че един български владетел получава титлата, с което се създава прецедент в историята. Това е българският кан Тервел, който получава титлата цезар (кесар) от византийския император Юстиниан II за помощта си, с която Юстиниан II успява да се върне на трона във Византия през 705 г. Подобен случай, когато чуждестранен владетел получава тази висока титла, няма,[1] аио не отчитаме по-късната употреба на титлата, какъвто е случаят с Хрельо, феодален владетел на земи на Балканите през 14 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.). София, 1987