Хрельо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хрельо (Стефан Драговола)
душанов властел - бил и на византийска служба
Роден:
неизв.
Починал: 27 декември 1342 г.
Хрельовата кула на фона на манастирската черква
Строителен надпис от 1334-35 година за изграждането на Хрельовата кула

Хрельо войвода, Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол е средновековен български [1] властел на служба при кралете Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан. Благодарение на него Рилската обител е съградена на днешното ѝ място, където тя става символ и хранител на българщината през вековете на османското робство. Хрельо е прототип на Рельо Шестокрили в българския юнашки епос. [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Драговол получава титлата протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук. За пръв път се споменава в изворите за събития през 20-те години на 14 век, когато командва кралски военен отряд, изпратен във Византия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип.

Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Сръбските крале Стефан Урош Милутин и Стефан Дечански разчитат на властела си и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу неговия внук Андроник III. Търновският цар Михаил Шишман от своя страна подкрепя младия Андроник в гражданската война във Византия. Хрельо взема участие във Велбъждската битка като верен властел на Стефан Дечански. През 1334 година обновява Рилския манастир, премествайки го от старото му място на сегашното, а през 1335 построява Хрельовата кула. На нейната южна стена е изписано с вградени тухли:

При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35).

Около 1336-1340 г., по време на военните успехи на византийците и заболяване на Душан, Хрельо за известно време признава върховната власт на византийците, за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица, заедно с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на Струма. В началото на 40-те години на 14 век се включва в поредната гражданска война във Византия (1341-1347) на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.

След оздравяването си Душан сключва с Кантакузин споразумение, по силата на което Хрельовите земи се връщат под сръбска власт. В Душановото царство Хрельо е един от тримата велможи (заедно с Прелюб и Войхна), които носят титлата кесар. Впоследствие Хрельо е принуден да се замонаши в Рилския манастир и приема името Харитон.[3]. В края на 1342 година, на 27 декември, той е убит от наемни убийци, пратени от Стефан Душан. [4] Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир.[5] Запазени са късове от надгробната му плоча с възпоменателен надпис.[6]

Хрельо е ктитор-градител и на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Щип и на странноприемницата в метоха Орлица. Той и съпругата му кесарица Анна са поръчали на дяк Драгия да препише един богослужебен свитък, пазен сега в Синайския манастир „Св. Екатерина“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 682. БАН., 1988.
  2. Енциклопедия България. БАН, 1997, том 7, ISBN 954-8104-01-6.
  3. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 367.
  4. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.682
  5. Христо Матанов. "Югозападните български земи през XIV век". София, 1986, стр.33.
  6. Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 283-284, 419.
  7. Tarniadis, I. The Slavonic Manuscript Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery of Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, 177 (cat. 38/n).

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Костова, Е. Хрельо Охмучевич - между Византия и Сърбия. - Исторически преглед, 66, 2010, кн. 1-2, 23-32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.