Хрельо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хрельо (Стефан Драговола)
душанов властел - бил и на византийска служба
Роден:
неизв.
Починал: 27 декември 1342 г.
Хрельовата кула на фона на манастирската черква
Строителен надпис от 1334-35 година за изграждането на Хрельовата кула

Хрельо войвода, Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол е средновековен български [1] властел на служба при кралете Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан.

Хрельо е един от тримата (заедно с Прелюб и Войхна), който е носил титлата кесар в Душановото царство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Протосеваст Хрельо (Стефан Драговола) изгражда като ктитор Рилския манастир на сегашното му място, който по негово време се състои от сгради за живеене, отбранителна кула (Хрельова кула) и еднокорабна църква "Света Богородица Осеновица".

Благодарение на Хрельо е съградена рилската обител на днешното ѝ място като символ, пазител и хранител на българщината през вековете на османското робство. Стефан Драговол получава титлата протосеваст от Андроник II, заради оказаната му помощ в конфликта с неговия внук.

За пръв път се споменава в изворите за събития през 20-те години на 14 век, когато командва кралски военен отряд изпратен във Византия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип, а после Струмица. През 1334 година обновява Рилския манастир премествайки го на сегашното от старото му място, а през 1335 построява Хрельовата кула.

Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Милутин и Дечански разчитат на властела си и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу неговия внук Андроник III. Търновският цар Михаил Шишман от своя страна подкрепя младия Андроник в гражданската война във Византия.

Хрельо взема участие във Велбъждската битка като верен властел на Стефан Дечански. През периода на 30-те години на 14 век до 1340 г. по време на военните успехи на византийците и заболяване на владетеля преминава кратковременно на византийска служба и признава върховната власт на византийците за което получава титлата кесар и апанаж с център крепостта Струмица с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на Струма. В началото на 40-те години на 14 век се включва в поредната гражданска война във Византия (1341-1347) на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник.

След оздравяването на Стефан Душан се сключва споразумение между него и Йоан Кантакузин по силата на което владението на Хрельо минава под властта на Душан и Хрельо е принудително замонашен в Рилския манастир под името Харитон[2]. В края на 1342 година, на 27 декември, той е убит от наемни убийци, изпратени от Стефан Душан. [3] Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир. [4]

На Хрельовата кула в Рилския манастир е съхранен надпис изписан с вградени тухли на южната ѝ стена:

При владичеството на превисокия господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рилски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35).

Хрельо е ктитор-градител и на църквата "Свети Архангели" в Щип и на страноприемницата в метоха "Орлица". Хрельо е прототип на Рельо Шестокрили в българския юнашки епос. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил, стр. 682. БАН., 1988.
  2. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 367.
  3. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.682
  4. Христо Матанов. "Югозападните български земи през XIV век". София, 1986, стр.33.
  5. Енциклопедия България. БАН, 1997, том 7, ISBN 954-8104-01-6.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Костова, Е. Хрельо Охмучевич - между Византия и Сърбия. - Исторически преглед, 66, 2010, кн. 1-2, 23-32.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.