Белградска област
Белградската област е съставна част от Първата и Втората българска държава. Тя включвала териториите на изток до река Велика Морава (която я разделяла от съседната Браничевска област); на северозапад – по Дунав до Белградската крепост; на запад – до река Колубара с крепостта Анище; и на югозапад-юг откъм сръбските земи – до планината Рудник [1] със северозападната полоса на т.нар. моравска укрепителна система. [2]
Областта е включена в границите на България по времето на кан Омуртаг, като на Белград (поради стратегическото му местоположение) веднага е даден статут на български комитат. [3]
По времето на византийска власт над българските земи, Белград с прилежащата му област е в границите на Византия, като владеенето им нееднократно са предмет на главен спор между Византийската империя и Кралство Унгария в четирите византийско-унгарски войни.
Съседната Сремска област (управлявана от Сермон) е последната завладяна българска област от византийците през 1019 г., а през 1040 г. от Белград избухва въстание на Петър Делян срещу византийските завоеватели.
От самото начало на Втората българска държава, Белградската област е в границите на България. Със създаването на независимата от Охридската – Сръбска архиепископия в 1219 г., Белградската област обособена юрисдикционно в Белградска епархия е в дицоеза на Търновската патриаршия (от 1235 г.). [4] През втората половина на 13 век, областта отново в границите на Търновското царство, и в апанаж на редица феодали – Ростислав Михайлович, Яков Светослав.
В края на 13 век българското владение на областта е многократно оспорвано от короната на Свети Стефан, като след разгрома на братята Дърман и Куделин влиза за малко в състава на средновековното сръбско кралство на Стефан Драгутин, който обаче е унгарски васал. Със смъртта на Драгутин, рашкият крал Стефан Дечански отнема от владението на племенника си Стефан Владислав II – Белградската област. [5]
След най-известната косовска битка, Белградската област е във владение на моравското деспотство, но без Белградската крепост – която е отстъпена на Унгарското кралство като фортификация, и с цел да не попадне в ръцете на османците, които да атакуват Панония. От това време, областта като самостоятелна военно-административна единица не съществува, като османците обособяват Смедеревски санджак, който неизменно е в състава на софийското бейлербейство, т.е. на Румели.
От 1459 г. територията на Белградската област /без Белград – от 1521 г./ е в състава на Османската империя.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г.. Петър Коледаров – Заключение
- ↑ Българска военна история през средновековието (част II, глава X), стр. 318 – 319. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-200-X, 1994.
- ↑ Политическа география на средновековната българска държава. Част I. От 681 до 1018 г.. Петър Коледаров – Заключение
- ↑ Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г.. Петър Коледаров – Заключение
- ↑ Политическа география на средновековната българска държава. Част II. От 1185 до 1396 г.. Петър Коледаров – Заключение