Бейлербей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
За двореца в Истанбул вижте Бейлербей (дворец).

Бейлербей (на турски: Beylerbeyiбей на бейовете, военачалник на военачалниците), или беглербег, е титла в държавата на Сефевидите и в Османската империя, използвана първоначално за военачалник, а по-късно за административен управител[1].

Титлата е използвана в смисъла ѝ на главнокомандващ още от периода на ранната Османска държава при управлението на султан Осман I[2]. За пръв път в нея се включва и административна функция на управител при управлението на Мурад I, когато в хода на османското завоевание на Балканите е основано бейлербейството Румелия, поверено на Лала Шахин. По-късно при наследника на Мурад Баязид I е създадено и бейлербейството Анадол.

Бейлербеят има право да дава в ленно владение малки участъци и е отговорен на местно ниво единствено пред кадията. От края на 16 век бейлербействата са трансформирани в еялети.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopaedia of Islam, Second Edition
  2. Birken, Andreas (1976). Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Beihefte zum Tübinger Atlas des Vorderen Orients (in German). 13. Reichert. ISBN 9783920153568