Жърнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жърнов – скица от Феликс Каниц
Солидните кули на крепостта Жърнов подобни на друга българска крепост – Охридската, преди да бъдат взривени от сръбския крал
Подобната на Жърнов, но по-голяма и оцеляла до днес крепост построена от българите в Охрид

Жърнов (ср. Жрнов) или Жърнован (ср. Жрнован) с етимология от бълг. жито, жътва, зърно е средновековен град-крепост разположен на най-високия връх на Авала /511 м. надм. вис./. Разположена на първото шумадийско възвишение южно от Белград, предназначението на крепостта е било да брани града, околността и Белградската област в посока от сръбските земи. [1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името идва от зърнено-житните култури които се отглеждат в плодородните земи на Подунавието от българското население. Земеделската култура се складирала в града на крепостта, и е служела за размяна с животински продукти произвеждани от сърбите-скотовъди в гористо-планинските райони на Шумадия.

История[редактиране | редактиране на кода]

На местото на средновековния град е съществувало римско укрепление, служещо за защита на рудника находящ се по склона на планината на 100-ина метра под крепостта, част от Моравска укрепителна система. През средновековието областта е част от българската държава, тогава укрепленията са разширени и кулите добиват силует и градеж подобен на крепостта в Охрид, в 14 век минава в унгарски и сръбски ръце, а в 15 век крепостта е превзета от османците, разширена и укрепена и е ползвана за опорно-изходен пункт при обсадите на Белград през 1456 и 1521 година. През пролетта на 1934 година лично югославския крал Александър I Караджорджевич ръководи взривателните работи по разчистване останките на крепостта с цел изграждане на местото на паметник на незнайния войн (по архитектурен проект на Иван Мещрович), паднал във войните за образуване на Югославия. Скритата цел на мероприятието е, да се унищожи паметника на културата за/на българското средновековно присъствие в района на сръбската и югославска столица Белград. На 9 октомври същата година, югославския държавен глава става мишена и жертва на Марсилския атентат.

Градеж[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се състои от две укрепления – горен и долен град. Малкият град е имал формата на неправилен петоъгълник, а външната крепостна стена е опасвала цитаделата от югозапад на северозапад /където се е съединявала с крепостната стена на горния град в най-здраво изграденото укрепление-кула под формата на полукръг/ в посока обратна на часовниковата стрелка. Пред външните крепостни стени османците изграждат ров за допълнителна защита, а входа на крепостта е бил в най-югозападната ѝ точка, намираща се в средата на образувания от външната крепостна стена полукръг.

Най-старата част от укреплението са били двете кули в югоизточната част на крепостта. Днес от средновековната българска крепост няма запазени останки.

Символика[редактиране | редактиране на кода]

По време на първата Югославия е разрушен културния паметник и изграден на мястото на крепостта паметник на незнайния войн паднал във войните за създаване на Югославия. По време на втората Югославия е построена на мястото на средновековната крепост и телевизионна кула чрез която технически се осъществява най-мощната държавна пропаганда на Балканите – югославската. По време на третата Югославия военната авиация на най-мощния в историята военно-политически съюз – НАТО, срива Авалската телевизионна кула, чрез която се осъществява посткомунистическо-националистическата пропаганда на режима на Милошевич. На 3 юни 2006 година Югославия престава да съществува.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]