Български комитати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Комитатите са административно-териториални единици по времето на Първата българска държава.

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Историческите извори от времето на владетелите Пресиан, Борис I, Симеон и Петър I (IX–X век) говорят за комитати в България. Става дума за чуждестранни (гръцки, латински, арабски) източници, които може би не използват оригиналното название на областите в България.[1] В „Закон за съдене на хората“, правен документ от разглеждания период, се говори за „земи“, а не за „комитати“.[2]

Българските „комитати“ се споменават в западни хроники от втората половина на IX век, в които се разказва за бунт на болярите от десет комитата срещу княз Борис I, избухнал през 866 г. като реакция срещу покръстването:[3][4][5]

... Българският крал (rex), който в предната година по вдъхновение божие, а също по внушение от личби и бедствия в народа на царството му бе намислил да стане християнин, прие светото кръщение. Недоволни от това, болярите възбунтували народа против него, за да го убият. И тъй всички, колкото бяха в десетте комитата, събрали се около двореца му…

— Бертински летописи[6]

Един от историческите извори, споменаващи комити и комитати, е разказът на архиепископ Теофилакт Охридски (живял през XI-XII век) за Петнадесетте тивериополски мъченици.[7][8] Теофилакт описва как българският комит Таридин пренася по нареждане на своя господар (Борис I) мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий) в църквата в средището на областта си Брегалница.[9][8] От това и други сведения се извежда предположението, че административната и църковната организация в държавата на княз Борис и наследниците му са тясно свързани, като към задълженията на комитите спадат построяването на школи за свещеници и пренасянето на реликви.[9][8] Подобно на Таридин постъпва и неговият наследник комит Дристър, който по заповед на цар Симеон I пренася в Брегалнишката църква мощите на струмишките светци Сократ и Теодор.[10] Комит Дристър участва в присъединяването на Егейска Македония към България, което се потвърждава от Наръшкия надпис.[9][8] Друг известен комит е Домета, който е управител на областта Кутмичевица при Борис I.[9][8] Освен комитите представители на централната власт през IX-Х век са и тарканите (висши военни). Правораздаването е поверено на съдии, обособени от комитите.[2]

Хипотези[редактиране | редактиране на кода]

Първите комитати създадени според Живко Жеков от кан Омуртаг[11]

Колко точно на брой са комитатите по времето на Борис е трудно да се определи, но се приема въз основа на споменаването на тази бройка от Лъв Граматик, че те са били десет.[12] Въпросът кога и как са формирани комитатите е също обект на научни дискусии. Предполага се, че те са елемент от централизираната административна уредба, която през IX век окончателно измества от власт местните славянски князе.[2][8] Канът (впоследствие царят) определя управителите на комитатите (комитите) и чрез тях си осигурява по-голям контрол върху отделните области на държавата.[8] Спорно е при кой владетел става промяната. Известно е, че реформите в управлението на българската държава са започнати от Крум. Теорията на Иван Венедиков, че първият български комитат е с център Средец (днешна София) и е създаден от Крум, е оспорвана. Критиците ѝ се придържат към схващането, че първите комитати са образувани при Омуртаг в северозападните и североизточните български територии в отговор на политическите предизвикателства в тези региони: бунтове на славяните на северозапад и голям брой заселени на североизток византийски пленници.[13]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Никола разпределил военно-административната си организация въз основа на унаследена такава, така:

  1. Давид (комитопул) – Охрид;
  2. Мойсей (комитопул) – Скопие;
  3. Арон (комитопул) – София;
  4. Самуил – Видин.

Комитопулите управляват България заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негов управленчески център са Костур и Преспа. Вторият брат – Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон – третият брат се намира в Средец, той възпира византийците да не преминат линията ОдринПловдивСофияНишБелград, т.е. за контрола върху Виа Милитарис. Най-малкият брат, Самуил управлява Видин, негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток.[14] Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сравн. с Петър (дипломат): Титлата
  2. а б в Ангелов, 1971, стр. 247 – 248
  3. Единственото познато споменаване на комит или комитат в историческите извори, което може да бъде отнесено до първата половина на IX век, принадлежи на Лъв Граматик (Хронография, ГИБИ, т. V, стр. 156, вж. също Жеков, 2007, стр. 254). Българските управници на завладените отвъд Сава в Панония земи се споменават в Аналите на Айнхард (827 г., Einhardi Annales), като recteurs, а не comites (вж. Василевски, 1971, стр. 48 и ЛИБИ, т. II, стр. 42).
  4. Василевски, 1997, стр. 48 – 49
  5. ЛИБИ, т. II, стр. 287
  6. Превод на В. Златарски, История, I, 2, стр. 69 – 70
  7. „Martyrium ss. quindecim martyrium qui imperane impio Juliano Apostata Tiberiopoli quae Strumitza Bulgarice dicitur passi sunt“ („Мъченичество на светите славни 15 свещеномъченици, пострадали в Тивериопол, именуван на български Струмица, в царуването на злочестия Юлиан Апостат“)
  8. а б в г д е ж Историја на македонскиот народ, 2000, стр. 321 – 322, 327 – 328
  9. а б в г Василевски, 1997, стр. 51 – 52
  10. Иванов, 1931, стр. 19
  11. Жеков, 2007, стр. 254 – 305 и карта 11, стр. 389
  12. Василевски, 1997, стр. 53
  13. Жеков, 2007, стр. 254
  14. Д. Ангелов, „Византийски влияния върху средновековна България“, стр. 405
  15. Ал. Милев, „Гръцките жития на Климент Охридски“, стр. 124