Седемдесет и пети пехотен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Седемдесет и пети пехотен полк
Информация
Активна15 септември 1942 – 8 май 1943
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Седемдесет и пети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1942 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Седемдесет и пети пехотен полк е формиран на 15 септември 1942 съгласно лично-поверително писмо № 4618 от щаба на 5 пехотна дунавска дивизия във Велико Търново, съставен е от три дружини и влиза в състава на 25 пехотна дивизия. Изпратен е на Прикриващия фронт в района на село Мелница и Елхово. Към него се числи и 75 возимо артилерийско отделение. Активен е до 8 май 1943, когато е разформирана и самата дивизия.[1][2][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 381, История на фондообразувателя
  2. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 94
  3. Ташев, Т., стр. 209

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1