Четиридесет и пети пехотен чегански полк
| Четиридесет и пети пехотен чегански полк | |
 Офицери пред щаба на 45-и пехотен полк на височината Рударски колиби при завоя на р. Черна в Македония. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 септември 1912 – 1 септември 1913 10 септември 1915 – 31 октомври 1918 16 октомври 1939 – 13 ноември 1939 1939 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесет и пети пехотен чегански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Историята на полка започва на 17 септември 1912 година, когато в Русе от състава на 2-ри пехотен искърски и 5-и пехотен дунавски полк е формиран Четиридесет и пети пехотен полк.[1] Влиза в състава на 3-та бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[2]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 1 септември 1913 е разформирован.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Формиран е отново на 10 септември 1915 под името 45-и пехотен резервен полк от 1-ва бригада, 24-ти пехотен черноморски и 11-и пехотен сливенски полкове, като през 1916 година е преименуван на 45-и пехотен полк.
При намесата на България в Първата световна война полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 54 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 3934 | Коне: 512 | Обикновени: 78 Товарни: 173 Специални: 3 | Пушки и карабини: 2974 Картечници: 4 |
След края на войната, на 10 октомври 1918 година полкът се установява в Сливен, а малко по-късно, на 31 октомври е разформирован.[1][3]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 16 октомври 1939 от части на 42-ри пехотен полк в селата Звездец и Евренезово, а е разформиран на 13 ноември същата година. На 21 октомври 1944 г. отново е формиран под името Четиридесет и пети пехотен чегански полк, като през 1944 година, като част от състава на 17-а пехотна щипска дивизия е на гарнизон в Прилеп. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната (9 септември – 20 октомври 1944), като от 21 октомври към полка е формирано Ликвидационно бюро.[1][2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четиридесет и пети пехотен полк (17 септември 1912 – 1 септември 1913)
- Четиридесет и пети пехотен резервен полк (10 септември 1915 – 1916)
- Четиридесет и пети пехотен полк (1916 – 31 октомври 1918, 16 октомври – 13 ноември 1939)
- Четиридесет и пети пехотен чегански полк (21 октомври 1944 – 16 март 1945)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Иван Върбанов | Балкански войни |
| 2. | Подполковник | Константин Йорданов | Първа световна война |
| 3. | Подполковник | Стефан Коевски | Първа световна война |
| 4. | Подполковник | Тодор Христов | 11 септември 1943 – 1944 |
| 5. | Подполковник | Цоцо Печевски | 1944 – 15 октомври 1944 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 68
- 1 2 ДВИА, ф. 765, История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 9 септември 2018. Посетен на 9 септември 2018.
- 1 2 Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
