Двадесет и пети пехотен драгомански полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 10 февруари 1900 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон
Гарнизон
Щаб
София (10 – 14 февруари 1900)
Брезник (от 14 февруари 1900)
Цариброд (от 30 декември 1903), Сливница (след 1920)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Георгиев
Ген. Стефан Цанев

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в София под името Първи пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от 1-ви и 6 пехотни полкове.[1] На 14 февруари 1900 г. е преместен на гарнизон в Брезник.[2] На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 25 пехотен драгомански полк.[3] С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град Цариброд. Организационно Двадесет и пети полк е част от Първа пехотна софийска дивизия.[4]

Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.

На 17 септември 1912 година от състава на полка в Цариброд се формират 3 и 4 дружина от новосъздаденият 38 пехотен полк.[5]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската и Междусъюзническата война 25 Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната Десета сборна дивизия. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.[6]

На 10 октомври 1912 година, край с. Караюсуф полкът води тежка битка с настъпващата турска 1 Сборна редифска дивизия от Одринския подвижен корпус. В един от най-критичните моменти 6 и 7 рота на полка, командвани от поручик Загорски и капитан Гаврилов, отблъскват противника с удар „На нож“. 25 полк, подкрепен и от 38 полк от Първа дивизия отбива турския удар. [7]

В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от Люлебургас.

В Междусъюзническата война 25 полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. Лахна, Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен – Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война (1915 – 1918) 25 полк воюва в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия.[8]

В началото на българската намеса във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[8]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 47
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 5074
Коне: 456 Обикновени коли: 53 Пушки и карабини: 4410
Картечници: 4

Двадесет и пети полк участва в разгрома на сръбските войски в Моравската операция и в Косовската операция. През 1915 година воюва при атаката на връх Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, връх Черта, Турско Ливаде, при Бела паланка – Врагудинъц, при Лесковъц, Камениста чука – Кремен – Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.

В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на Първа дивизия полкът е включен в състава на Трета армия и участва във войната с Румъния. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в Добруджа, брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно[9].

По време на атаката на Тутракан втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.

На 20 октомври 1916 година, при втората атака на Кубадинската позиция, 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали[10].

25 полк се отличава на 23 октомври 1916 г. при преследването на противника след сраженията при Кубадин, когато във вихрен бой пред погледа на престолонаследника, бъдещия цар Борис III, разгоромява румънските 51, 52 и 30 полкове. Победата в това сражение струва значителни загуби[11].

През ноември 1916 година, преди форсирането на Дунав и започването на Букурещкото настъпление в някои части на полка избухват бунтове на войници, които след прогонването на портивника от по-голямата част от Добруджа не желаят да навлязат и воюват в чужда страна.

През март 1917 година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като Топличко въстание. През април 1917 г. от третите дружини на 1–ви пехотен софийски полк, 6–и пехотен търновски полк и 25–и пехотен драгомански полк е формиран 81-ви пехотен полк.[8]

Съгласно клаузите на Солунското примирие, от 2 октомври до 12 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на Антантата. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.

Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден „За храброст“ III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден „За храброст“ IV ст.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 25 пехотна драгоманска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25 пехотна драгоманска дружина и 1 пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1] На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16 пехотна ловчанска дружина[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава 1-ва пехотна софийска дивизия.[1] Води боеве при Бояново.[2]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25 допълваща дружина.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пехотен резервен полк (1900 – 1903)
  • Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1904 – 1920)
  • Двадесет и пета пехотна драгоманска дружина (1920 – 1928)
  • Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

звание име дати
1. Полковник Еню Денчев от 1900
Полковник Георги Касабов към 1904
Полковник Йордан Динолов 1912 – 23 юли 1913
Полковник Георги Касабов 23 юли 1913 – 4 август 1913
Полковник Йордан Динолов от 4 август 1913
Подполковник Константин Георгиев през 1915
Полковник Тодор Златев 1915 – октомври 1916
Подполковник Иван Цанев до 3 януари 1917
Подполковник Петър Коняров 3 януари 1917 – 1917
Подполковник Георги Георгиев 1917 – септември 1919
Полковник Халачев от 1919 – декември 1920
Майор Никола Шаранков от декември 1920
Подполковник Иван Дипчев 15 юни 1921 – 23 август 1924
Подполковник Ковачев 23 август 1924 – 17 февруари 1928
Полковник Стефан Цанев 17 февруари 1928 – 19 май 1931
Полковник Манов 18 май 1931 – 14 юни 1932
Полковник Константин Панов 14 юни 1932 – 24 октомври 1932
Полковник Радослав Календеров 24 октомври 1932 – 24 октомври 1934
Подполковник Игнат Илиев от 24 октомври 1934
Подполковник Богдан Събев 1935 – 1938?
Подполковник Борис Монев 1939 – 1944?
Генерал-майор Игнат Илиев 1944
Подполковник Дамян Бейнов от 1 ноември 1944
Подполковник Иван Георгиев 1944

Други командири: Александър Балжаларски, Добри Попов.

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

В очерка си „Кайпа“ (1914) Йордан Йовков пресъздава с документална точност сражение, водено от 25 и 16 пехотен полк през октомври 1912 година.[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48
  2. а б ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя
  3. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359 – 360
  4. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361
  5. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62
  6. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492
  7. Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53
  8. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  9. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792.
  10. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718 – 719
  11. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826 – 828
  12. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 305 – 316, 535, 539 – 540.

Източници[редактиране | редактиране на кода]