Петър Ковачев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Ковачев
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1908 – 1935
Род войски Пехота

Роден
Починал
1953 г. (68 г.)

Петър Константинов Ковачев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир рота и временен командир на дружина от 25 пехотен драгомански полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Ковачев е роден на 14 октомври 1884 г. в Радомир, Княжество България. През 1908 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари е произведен в чин подпоручик. На 19 февруари 1911 е произведен в чин поручик, а по-късно взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Ковачев е командир на рота от командир рота от 25 пехотен драгомански полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас[1]. По-късно е временен командир на дружина от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“, IV степен с военно отличие[2]. Съгласно заповед № 355 от 1921 г. за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас[3] През 1918 г. е произведен в чин майор. През войната служи и в 81-ви пехотен полк, в чийто състав влиза една дружина от 25 пехотен драгомански полк.

По време на военната си служба служи в 1-ви пограничен участък, 7 пограничен участък. През 1922 г. е назначен на служба във 2-ро софийско бюро, на 3 май 1923 е произведен в чин подполковник и същата година е назначен за командир на 4 депо. От 1927 г. служи в канцеларията на Военното министерство, на 26 март 1928 е произведен в чин полковник и същата година е назначен за комендант на София.

От 1931 г. полковник Ковачев служи като началник на 1-ви пограничен сектор, след което от 1934 г. е в Главното интендантство, същата година е назначен на служба в пограничната стража, през 1935 г. е на служба в 7-ма пехотна рилска дивизия, същата година на 16 октомври 1935 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от служба.

Генерал-майор Петър Ковачев умира през 1953 г. и е погребан в Централните софийски гробища.[4]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България