Тодор Златев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Златев
български офицер
Роден
Починал
23 юни 1937 г. (70 г.)

Тодор Иванов Златев е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на дружина от 11 пехотен сливенски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Златев е роден на 1 февруари 1867 г. в София. На 1 юли 1883 постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1-ви пехотен софийски полк. След края на войната продължава образованието си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се под номер 53 от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900 г. е командир на рота от 15 пехотен ломски полк. Служи и в Шести пехотен резервен полк. През 1906 г. е произведен в чин майор, а от 1909 г. председател на домакинската комисия при 23 пехотен шипченски полк. През 1911 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Златев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 11 пехотен сливенски полк. Служи и като началник на 11 полково военно окръжие. През 1913 г. временно командва 32-ри пехотен загорски полк. На 14 февруари 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Златев командва първо 25 пехотен драгомански полк (1915 – октомври 1916), за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2-ри клас.[2] През войната командва и 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Царски орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г.[3] Командва също така и 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, за което е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас, съгласно заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната.[4]

След войната е началник на 4-та пехотна преславска дивизия (1918 – 1920), след което е уволнен от служба. Умира през 1937 в София и е погребан в централните софийски гробища.[5]

Тодор Златев е женен и има 4 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 240 и ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 248 – 249
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 34 – 35
  5. София помни – карта на Централния гробищен парк на град София

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България