Двадесет и осми пехотен стремски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Двадесет и осми пехотен стремски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1900 – 1920
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон Хасково (1900 – 30 декември 1903)
Карлово (30 декември 1903 – 1920)
Командири
Изтъкнати
командири
Полк. Владимир Серафимов

Двадесет и осми пехотен стремски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Двадесет и осми пехотен стремски полк е формиран в Хасково под името Четвърти пехотен резервен полк през 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. Кадровият състав е от 10 и 21-ви полк пехотни полкове. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 28 пехотен стремски полк. От 30 декември 1903 година с указ №88 е определен за постоянен гарнизон на полка гр. Карлово. Влиза в състава на 2-ра бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия[1][2]

Полкът се попълва от 28 полково военно окръжие, което обхваща Карловска околия и северозападната част на Пловдивска селска околия (общините Демирджилерска, Демирджилерновомахленска, Дуванлийска, Думинлийска, Дългогеренска, Елешнишка, Красновска, Кръстевишка, Панагерска, Староновоселска и Хамбарлийска).

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

При обявяването на Балканската война 28-ми полк е влизал в състава на Хасковския отряд с 2 дружини, а други две са насочени към района на Малгара – т.нар. Малгарски отряд. Полкът при мобилизацията се е развръщал в 4 дружини, картечна рота с 4 картечници и нестроева рота, като е давал кадър за две дружини от Четиридесети пехотен беломорски полк и 28-ма допълняюща дружина. Полкът участва в боевете при Кърджали и Дедеагач, а от 15.12.1912 г. с цялата Втора пехотна тракийска дивизия влиза в състава на Четвърта българска армия, в която остава до края на Междусъюзническата война. В началото на 1913 г. охранява крайбрежието на Мраморно море, а през май е превозен за Македония. В началото на юни в полка избухва бунт, твърде скоро потушен. Полкът играе основна роля в боевете за превземането на Криволашката позиция на 18 – 21 юни 1913 г., но понася много тежки загуби при фронталните атаки на нож. Впоследствие при отстъплението на Четвърта армия се оттегля към гребена на Голак планина. Там е в резерв, но взима участие при последните боеве срещу гърците при Беяз тепе и Занога.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]

При намесата на Бълария във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 65
Подофицери и войници: 4802
Коне: 487
Волове: 146
Обикновени коли: 53
Товарни коли: 145
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 3200
Картечници: 4

Сражава се първо срещу Десета английска дивизия при прохода Костурино, а впоследствие през есента на 1916 г. е прехвърлен към Завоя на Черна. Там полкът загубва близо 2/3 от личния си състав, но успява да задържи позицията си с много героизъм при наистина критически условия – почти пълно превъзходство на противника в жива сила и артилерия. Впоследствие е на позиция западно от Добро поле и през 1918 г. взима участие в отбраната. По заповед, за да не бъде обкръжен, отстъпва на 17 септември. Впоследствие успява да се насочи навреме на изток и не е сред частите попаднали в заложничество.

Разформиране[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 година съгласно предписание №20276 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран и състава му се придава към 27 пехотен чепински полк, като до 1 май 1920 година действа Ликвидационен щаб. По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 28 допълваща дружина.[1][2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърти пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
  • Двадесет и осми пехотен стремски полк (29 декември 1903 – 1920)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Кирил Козловски
Подполковник Георги Панайотов към 19 март 1902
Полковник Андрей Парлапанов към 1904
Подполковник Владимир Серафимов от 1908
Полковник Иван Цеков от 1912?
Полковник Иванов до 1914
Подполковник Илия Раев 1914 – 1917
Подполковник Стефан Петров от 1917

Други командири: Любомир Стоенчев, Васил Араданов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]