Двадесет и осми пехотен стремски полк
| Двадесет и осми пехотен стремски полк | |
 Войници от полка през Първата световна война. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1900 – 1920 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Хасково (1900 – 30 декември 1903) Карлово (30 декември 1903 – 1920) |
| Командири | |
| Изтъкнати командири | Полк. Владимир Серафимов |
Двадесет и осми пехотен стремски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Двадесет и осми пехотен стремски полк е формиран в Хасково под името Четвърти пехотен резервен полк през 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. Кадровият състав е от 10-и и 21-ви полк пехотни полкове. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 28-и пехотен стремски полк. От 30 декември 1903 година с указ №88 е определен за постоянен гарнизон на полка гр. Карлово. Влиза в състава на 2-ра бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия[1][2]
Полкът се попълва от 28-о полково военно окръжие, което обхваща Карловска околия и северозападната част на Пловдивска селска околия (общините Демирджилерска, Демирджилерновомахленска, Дуванлийска, Думинлийска, Дългогеренска, Елешнишка, Красновска, Кръстевишка, Панагерска, Староновоселска и Хамбарлийска).
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]При обявяването на Балканската война 28-и полк е влизал в състава на Хасковския отряд с 2 дружини, а други две са насочени към района на Малгара – т.нар. Малгарски отряд. Полкът при мобилизацията се е развръщал в 4 дружини, картечна рота с 4 картечници и нестроева рота, като е давал кадър за две дружини от Четиридесети пехотен беломорски полк и 28-а допълняюща дружина. Полкът участва в боевете при Кърджали и Дедеагач, а от 15.12.1912 г. с цялата Втора пехотна тракийска дивизия влиза в състава на Четвърта българска армия, в която остава до края на Междусъюзническата война. В началото на 1913 г. охранява крайбрежието на Мраморно море, а през май е превозен за Македония. В началото на юни в полка избухва бунт, твърде скоро потушен. Полкът играе основна роля в боевете за превземането на Криволашката позиция на 18 – 21 юни 1913 г., но понася много тежки загуби при фронталните атаки на нож. Впоследствие при отстъплението на Четвърта армия се оттегля към гребена на Голак планина. Там е в резерв, но взима участие при последните боеве срещу гърците при Беяз тепе и Занога.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]
При намесата на Бълария във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 65 Подофицери и войници: 4802 | Коне: 487 Волове: 146 | Обикновени коли: 53 Товарни коли: 145 Специални коли: 4 | Пушки и карабини: 3200 Картечници: 4 |
Сражава се първо срещу Десета английска дивизия в битката при прохода Костурино, а впоследствие през есента на 1916 г. е прехвърлен към Завоя на Черна. Там полкът загубва близо 2/3 от личния си състав, но успява да задържи позицията си с много героизъм при наистина критически условия – почти пълно превъзходство на противника в жива сила и артилерия. Впоследствие е на позиция западно от Добро поле и през 1918 г. взима участие в отбраната. По заповед, за да не бъде обкръжен, отстъпва на 17 септември. Впоследствие успява да се насочи навреме на изток и не е сред частите попаднали в заложничество.
Разформиране
[редактиране | редактиране на кода]През 1919 година съгласно предписание №20276 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран и състава му се придава към 27-и пехотен чепински полк, като до 1 май 1920 година действа Ликвидационен щаб. По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 28-а допълваща дружина.[1][2]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
- Двадесет и осми пехотен стремски полк (29 декември 1903 – 1920)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Кирил Козловски | |
| Подполковник | Георги Панайотов | към 19 март 1902 | |
| Полковник | Андрей Парлапанов | към 1904 | |
| Подполковник | Владимир Серафимов | от 1908 | |
| Полковник | Иван Цеков | от 1912? | |
| Полковник | Иванов | до 1914 | |
| Подполковник | Илия Раев | 1914 – 1917 | |
| Подполковник | Стефан Петров | от 1917 |
Други командири: Любомир Стоенчев, Васил Араданов
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 51
- 1 2 ДВИА, ф. 348, История на фондообразувателя[неработеща препратка]
- 1 2 Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Офицери и подофицери от 28 пехотен Стремски полк, заснети по време на войната 1912 – 13 в сайта Изгубената България
