Иван Цеков (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цеков.

Иван Цеков
български офицер
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

Иван Цеков Цеков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на етапите и транспортите в Тиловото управление на 2-ра армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Цеков е роден на 15 октомври 1861 г. в Рахово. На 30 август 1883 завършва с 4 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на 16 рота от 4-та дружина на 3-ти пехотен бдински полк. Ротата е част от Радомирския отряд и взема участие в Боя при Брезник на 6 ноември, в който бой подпоручик Цеков бива ранен.[1]

По време на военната си кариера служи в 7 пехотна дружина, 3-ти пехотен бдински полк, 6 пехотен търновски полк и 17 пехотен доростолски полк. По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война полковник Цеков командва 28 пехотен стремски полк, а на 25 април 1915 г. е уволнен от служба.

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) запасния полковник Цеков е мобилизиран и назначен за началник на етапите и транспортите в Тиловото управление на 2-ра армия. През 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.[2]

На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор. Генерал-майор Иван Цеков е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 404 – 406.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 117 – 118

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България