Любомир Стоенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любомир Стоенчев
български военен и революционер

Роден
Починал
21 април 1952 г. (75 г.)
Любомир Стоенчев в Общомедия

Любомир Димитров Стоенчев или Стоянчов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1][2] Ползва псевдоними като Велко, Вълнаря, Столюди[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Стоенчев е роден в град Търново на 14 октомври 1876 година. През 1895 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Става член на ВМОК. Един от съратниците на Борис Сарафов. Участва в подготовката на чети, изпращани за Македония.

През 1898 година Любомир Стоенчев е изпратен от Сарафов в Цариград като специален представител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, за да разговаря с Екзарх Йосиф I по отношение на учителите членове на Организацията, които Екзархията трябва да назначи в българските екзархийски училища в различни райони на Македония. За да не бъдат залавяни от турските власти онези учители, за които турската полиция започва да подозира, че са членове на Революционната организация, бързо биват премествани в други градове или села, по-далече от мястото, където са работили до момента.[4]

През есента на 1902 г. поручик Любомир Стоенчев участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание.[5] По време на Илинденско-Преображенското въстание. През средата на месец август 1903 г. Любомир Стоенчев навлиза в Разложко, Серски революционен окръг начело на отряд от 80 души.

Четата на Любомир Стоенчев.

Когато се изготвя планът за бойните действия в Серски революционен окръг поручик Стоенчев получава задача от генерал Иван Цончев, ръководителя на ВМОК, да замине за Демирхисарско и да извърши разузнаване в Рупелския проход, евентуално да го овладее и да разруши моста на Струма, за да се затрудни предвижването на турската армия. В Демирхисарско отрядът на поручик Стоенчев действа заедно с четата на стария войвода дядо Илия Кърчовалията. Когато отрядът на Стоенчев доближава моста на Струма е нападнат от турска войска, която охранява района.

Обединената чета на Любомир Стоенчев и Юрдан Стоянов.

Въстаниците водят голямо сражение с турската армия на 9 септември в местността Ливадата. Турците дават 6 души убити, а четата на поручик Стоенчев се изтегля без загуби.

На 12 септември в местността Мали пресек поручик Любомир Стоенчев води ново сражение. Битката продължава цял ден. Турците дават около 30 убити и много ранени, а четата губи 6 души въстаници и 16 души са ранени.[6] Като прибира ранените, отрядът на поручик Стоенчев се изтегля към Неврокопско. Тук башибозукът и турската войска са започнали да опожаряват и разграбват българските села. Отрядът на Любомир Стоенчев прикрива бягащите към границата с България български семейства от опожарените села Кремен и Обидим и ги придружава досами границата при Айгидик.[7] Преди да премине на българска територия отрядът на поручик Стоенчев води сражение с турците при село Доспат.

След въстанието, през 1904-1905 г. поручик Любомир Стоенчев действа като войвода на чета в Малешево.

По време на Балканската война Любомир Стоенчев е командир на 9 велешка дружина от Македоно-одринското опълчение. През Междусъюзническата война на 20 юли 1913 година е командирован в 11 серска дружина.[8] През Първата световна война Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на 28-ми пехотен стремски полк[9] и дружина от 64-и пехотен македонски полк. Достига до чин полковник от Българската армия.

След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и ръководителите на Организацията – генерал Александър Протогеров и Тодор Александров.

Умира в София на 21 април 1952 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  2. Биография от сайта на ВМРО
  3. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.22, 24, 92
  4. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.
  5. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  6. Дино Кьосев, Ламби Данаилов. "Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968". София, 1968, стр. 131
  7. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 - 252.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България