Любомир Стоенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Стоенчев
български военен и революционер

Роден
Починал
21 април 1952 г. (75 г.)
Любомир Стоенчев в Общомедия

Любомир Димитров Стоенчев или Стоянчов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).[1][2][3] Ползва псевдоними като Велко, Вълнаря, Столюди[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любомир Стоенчев е роден в град Търново на 14 октомври 1876 година в род, свързан с възрожденските борби - негов дядо е Стоянчо Пенев Ахтар. През 1895 година завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Става член на ВМОК и участва в подготовката на чети, изпращани за Македония.[1]

През 1898 година Любомир Стоенчев е изпратен от Борис Сарафов в Цариград като специален представител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, за да разговаря с екзарх Йосиф I по отношение на учителите членове на Организацията, които Екзархията трябва да назначи в българските екзархийски училища в различни райони на Македония. За да не бъдат залавяни от турските власти онези учители, за които турската полиция започва да подозира, че са членове на Революционната организация, бързо биват премествани в други градове или села, по-далече от мястото, където са работили до момента.[5]

Четата на Любомир Стоенчев

През есента на 1902 г. поручик Любомир Стоенчев участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание.[6][1] По време на Илинденско-Преображенското въстание в средата на месец август 1903 г. Любомир Стоенчев навлиза в Разложко, Серски революционен окръг начело на отряд от 80 души. Когато се изготвя планът за бойните действия в Серски революционен окръг поручик Стоенчев получава задача от генерал Иван Цончев, ръководителя на ВМОК, да замине за Демирхисарско и да извърши разузнаване в Рупелския проход, евентуално да го овладее и да разруши моста на Струма, за да се затрудни предвижването на турската армия. В Демирхисарско отрядът на поручик Стоенчев действа заедно с четата на стария войвода на ВМОРО дядо Илия Кърчовалията. Когато отрядът на Стоенчев доближава моста на Струма е нападнат от турска войска, която охранява района. Въстаниците водят голямо сражение с турската армия на 9 септември в местността Ливадата. Турците дават 6 души убити, а четата на поручик Стоенчев се изтегля без загуби. На 12 септември в местността Мали пресек поручик Любомир Стоенчев води ново сражение. Битката продължава цял ден. Турците дават около 30 убити и много ранени, а четата губи 6 души въстаници и 16 души са ранени.[7] Като прибира ранените, отрядът на поручик Стоенчев се изтегля към Неврокопско. Тук башибозукът и турската войска са започнали да опожаряват и разграбват българските села. Отрядът на Любомир Стоенчев прикрива бягащите към границата с България български семейства от опожарените села Кремен и Обидим и ги придружава досами границата при Айгидик.[8] Преди да премине на българска територия отрядът на поручик Стоенчев води сражение с турците при село Доспат.

Обединената чета на Любомир Стоенчев и Юрдан Стоянов.

След въстанието, през 1904 – 1905 г. поручик Любомир Стоенчев действа като войвода на чета в Малешево.

По време на Балканската война Любомир Стоенчев е командир на Девета велешка дружина от Македоно-одринското опълчение.[1] През Междусъюзническата война на 20 юли 1913 година е командирован в 11 серска дружина.[9] През Първата световна война Любомир Стоенчев отново воюва в Македония, този път като командир на 28-ми пехотен стремски полк[1][10] и дружина от 64-и пехотен македонски полк. Достига до чин полковник от Българската армия. Носител е на орден „За храброст“.[1]

След войната напуска армията и се отдава на обществена дейност. Продължава да бъде тясно свързан с дейността на ВМРО и е близък с генерал Александър Протогеров.[1]

Умира в София на 21 април 1952 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 291.
  2. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  3. Биография от сайта на ВМРО
  4. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.22, 24, 92
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.
  6. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  7. Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, 1968, с. 131
  8. Радулов, Георги. Въстанието в селата Кремен и Обидим, П. Македония, в: Сто години Илинден, 1903 - 2003, том 1, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје, 2005, стр. 251 - 252.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 161.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България