Направо към съдържанието

Илия Кърчовалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера. За певеца със същото име вижте Илия Аргиров.
Илия Кърчовалията
български хайдутин и революционер
Роден
1856 г.
Починал
юли 1918 г. (62 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
ДецаМитьо Илиев
Илия Кърчовалията в Общомедия

Илия Аргиров, известен като Кърчовалията, Джутю или Дедо Илия[1], е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Андон Кьосето (втори седнал), Илия Кърчовалията, Андрей Докурчев, Петър Георгиев от Рила, Марко Христов (най-вдясно) и други, 1906 - 1907 г.
Дедо Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството му

Роден е в 1856 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство и от малък работи като овчар и слуга, тъй като баща му и двамата му брата са убити от турци, а майка му умира от скръб. Започва да произвежда дървени въглища, но след като е измамен от гръцки търговец става хайдутин.[2] Четник е при Георги Зимбилев. Участва в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Стоян Карастоилов. След поражението му продължава да се занимава с хайдутство. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет и се включва в Четническата акция.

В 1897 година се присъединява към ВМОРО под въздействието на Гоце Делчев, загърбва харамийството и води чета от 6 души в Сярско и Демирхисарско[3]. От 1899 година е войвода в Неврокопско. От 1902 година е демирхисарски (валовищки) околийски войвода. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг от Демирхисарско.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родния си край, начело на сборна чета с Яне Сандански. След поражението на въстанието се обявява против Сандански и е отстранен от окръга, макар да му е отказано да бъде въоръжен и да действа в Сярско против Санданистите.[5] От 1906 до 1908 година е пунктов началник на ВМОРО в Рила, България.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. На първия ред е Демирхисарската чета, Илия Кърчовалията е пръв от ляво надясно като едната му ръка е извън кадър
Чети на ВМОРО в Мелнишко с войводи Георги Казепов, Илия Кърчовалията и други
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Илия Кърчовалията (21-ви в третата колона).

След Хуриета се връща легален в Кърчово, но в 1909 година е арестуван заедно с Георги Башлията и още трима четници и осъден на доживотен затвор за подготвяне на атентат срещу Яне Сандански.[6] В 1911 година е амнистиран. При избухването на Балканската война в 1912 година застава начело на Дванадесета партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[7]

От 1913 година е пунктов началник в село Петрово, Демирхисарско.[8][9]

През септември 1915 година старши подофицер Аргиров завежда разузнавателен пункт № 6 в Петрово на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[10] Илия Кърчовалията е сред наградените от германския кайзер Вилхелм II с орден „За военни заслуги“ на военна лента по време на посещението му в Ниш на 5 януари 1916 г.[11]

Умира в Кърчово в 1918 година.[12][13]

Илия Кърчовалията е баща на войводата на ВМРО Митьо Илиев.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 34, 39.
  2. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 97.
  3. ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.21.
  4. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
  5. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 97.
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 51, 892.
  8. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 65 – 66.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 250.
  10. ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8
  11. ↑ Лефтеров, Живко. Съ Бога напред... за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, МНИ, 2021. с. 230.
  12. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 383.
  13. ↑ Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Кърчовалията&oldid=12300044“.