Илия Кърчовалията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За певеца със същото име вижте Илия Аргиров.

Илия Кърчовалията
български хайдутин и революционер

Роден
1856 г.
Починал
юли 1918 г. (62 г.)

Илия Аргиров, известен като Кърчовалията, Джутю или Дедо Илия[1], е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дедо Илия Кърчовалията, синът му Митьо Илиев и семейството му

Роден е в 1856 година във валовищкото село Кърчово, тогава в Османската империя. Произхожда от бедно семейство и от малък работи като овчар и слуга, тъй като баща му и двамата му брата са убити от турци, а майка му умира от скръб. Започва да произвежда дървени въглища, но след като е измамен от гръцки търговец става хайдутин.[2] Четник е при Георги Зимбилев. Участва в Кресненско-Разложкото въстание в четата на Стоян Карастоилов. След поражението му продължава да се занимава с хайдутство. В 1895 година е привлечен от Македонския комитет и се включва в Четническата акция.

В 1897 година се присъединява към ВМОРО под въздействието на Гоце Делчев, загърбва харамийството и води чета от 6 души в Серско и Демирхисарско[3]. От 1899 година е войвода в Неврокопско. От 1902 година е демирхисарски (валовищки) околийски войвода. През лятото на 1903 година е делегат на конгреса на Серския революционен окръг от Демирхисарско.[4] По време на Илинденско-Преображенското въстание действа в родния си край, начело на сборна чета с Яне Сандански. След поражението на въстанието се обявява против Сандански и е отстранен от окръга, макар да му е отказано да бъде въоръжен и да действа в Серско против Санданистите[5]. От 1906 до 1908 година е пунктов началник на ВМОРО в Рила, България.

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. На първия ред е Демирхисарската чета, Илия Кърчовалията е пръв от ляво надясно като едната му ръка е извън кадър.
Чети на ВМОРО в Мелнишко с войводи Георги Размов, Илия Кърчовалията и други.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Илия Кърчовалията (21-и в третата колона).

След Хуриета се връща легален в Кърчово, но в 1909 година е арестуван заедно с Георги Башлията и още трима четници и осъден на доживотен затвор за подготвяне на атентат срещу Яне Сандански.[6] В 1911 година е амнистиран. При избухването на Балканската война в 1912 година застава начело на Дванадесета партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[7]

От 1913 година е пунктов началник в село Петрово, Демирхисарско.[8]

През септември 1915 година старши подофицер Аргиров завежда разузнавателен пункт №6 в Петрово на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[9]

Умира в Кърчово в 1918 година.[10][11]

Илия Кърчовалията е баща на войводата на ВМРО Митьо Илиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 34, 39
  2. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 97.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899 – 1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.21.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 450.
  5. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 97.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 30, 24 октомври 1909, стр. 3.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51, 892.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65 – 66.
  9. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8
  10. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 383.
  11. Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
     Портал „Македония“         Портал „Македония