Георги Зимбилев (войвода)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за хайдутина. За просветния деец вижте Георги Зимбилев.

Георги Зимбилев
български хайдутин и революционер

Роден
1847 г.
Починал
1883 г. (36 г.)

Георги Зимбилев, известен като Зимбил или Зюмбюл войвода[1], е български хайдутин и революционер, участник в национално-освободителното движение.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Зимбилев е роден в 1847 година в серското село Горно Броди, днес Ано Вронду, Гърция. Баща му е хайдутин и Георги също става хайдутин в четата на Коста Кукето,[3] която е част от отряда на Стоян Карастоилов, и действа в Неврокопско по време на Руско-турската война. Участва в Кресненско-Разложкото въстание и след убийството на Стоян Карастоилов става самостоятелен войвода.

Братята Димитър Зимбилев и Георги Зимбилев и Кръстю Дабижуров

На Светли петък 1880 година Георги Зимбилев влиза с четата си в Горно Броди. Поставена е охрана, а водачите влизат в черквата. След службата, братът на войводата Димитър изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Св. Св. Кирил и Методий, че няма да пречат на българските училища и славянското богослужение. След като е сложена трапеза, четата се оттегля в планината.[4][5]

Властите изпращат черкезина Хаджи Юсуф със 70 души черкезки конници да унищожи четата. Хаджи Юсуф арестува близките на войводата и другите комити от Горно Броди. Арестувани са бащата на войводата дедо Зимбил, майка му, братята му Димитър, Марин, малолетния Кръстю, жена му, сестрите му Иванка и Калина, малолетното му момиче, и 18 други жени. Дедо Зимбил получава удар и умира, а останалите са затворени в Сяр, а след две седмици са преместени в Канлъ куле в Солун, където умират майката на Зимбил войвода, сестра му Иванка и малолетната му сестра. Жена му, сестра му Калина и братята му Димитър и Кръстю след 4 месеца са освободени, но брат му Марин лежи три години в Солун. Кметът на селото хаджи Атанас Перухов е хвърлен в Серския затвор и кмет става гъркоманинът Тодор Попандонов.[6]

На 7 април 1882 година[7] Георги Зимбилев поставя засада на Хаджи Юсуф между селата Каракьой и Кърчово и унищожава всичките 13 черкези. От четата на Зимбилев загиват Димитър Бунев от Балдево и Илия от Исирлъка. Четата след това отстъпва към Долно Броди, Старчища и Калапот[8] и същата есен се оттегля в България. Във връзка със този случай са задържани и хвърлени в затворите в Демир Хисар и Сяр близо 100 души първенци и случайни хора от селата Крушево, Кърчево и Каракьой, като са подложени на нечовешки изпитания.[9] Едни от тях са осъдени до живот, други на 20, 10 и 8 години затвор.[10]

През лятото на 1883 година Георги Зимбилев се появява с четата си в Серско. На 5 юли същата година е обграден в местността Криви дол край Долно Броди от 500 души аскер, башибозук и насила мобилизирани българи. В сражението от общо 33 четници, загиват 28 от тях. Сред жертвите е и брат му Димитър. Макар и ранен, с атака разкъсва обръча и с оцелелите си другари се изтегля в планината Боздаг.

Георги Зимбилев е убит след предателство. Според Георги Баждаров съществуват различни версии за смъртта му. Съгласно едната, след като се отделил от четата си е убит от гърчеещи се власи към манастира „Св. Иван Предтеча“ при село Лакос. Според другата, след като е ранен е пребит с дървета от власи в Пирин за обир.

Името му е възпято във фолклора.

Георги Зимбилев е женен за дъщеря на хаджи Димко Хаджииванов и сестра на Димо Хаджидимов.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.43
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 356.
  3. Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48. Посетен на 23 декември 2013 г.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 186.
  5. Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48-49. Посетен на 23 декември 2013 г.
  6. Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 49. Посетен на 23 декември 2013 г.
  7. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр. 609.
  8. а б Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 51. Посетен на 23 декември 2013 г.
  9. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр. 609-613.
  10. Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 51. Посетен на 11 септември 2016 г.
  11. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония