Георги Зимбилев (войвода)
Тази статия е за хайдутина. За просветния деец вижте Георги Зимбилев.
| Георги Зимбилев | |
| български хайдутин и революционер | |
 | |
| Роден |
1847 г.
|
|---|---|
| Починал | 1883 г.
|
Георги Зимбилев, известен като Зимбил или Зюмбюл войвода,[1][2] е български хайдутин и революционер, участник в националноосвободителното движение.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Зимбилев е роден в 1847 година в сярското село Горно Броди[4], днес Ано Вронду, Гърция. Баща му е хайдутин и Георги също става хайдутин в четата на Коста Кукето,[5] която е част от отряда на Стоян Карастоилов, и действа в Неврокопско по време на Руско-турската война. Участва в Кресненско-Разложкото въстание и след убийството на Стоян Карастоилов става самостоятелен войвода.
На Светли петък 1880 година Георги Зимбилев влиза с четата си в Горно Броди. Поставена е охрана, а водачите влизат в черквата. След службата, братът на войводата Димитър изгаря всички гръцки книги и кара гъркоманите да се закълнат пред иконата на Св. св. Кирил и Методий, че няма да пречат на българските училища и славянското богослужение. След като е сложена трапеза, четата се оттегля в планината.[6][7]
Властите изпращат черкезина Хаджи Юсуф със 70 души черкезки конници да унищожи четата. Хаджи Юсуф арестува близките на войводата и другите комити от Горно Броди. Арестувани са бащата на войводата дедо Зимбил, майка му, братята му Димитър, Марин, малолетния Кръстю, жена му, сестрите му Иванка и Калина, малолетното му момиче, и 18 други жени. Дедо Зимбил получава удар и умира, а останалите са затворени в Сяр, а след две седмици са преместени в Канлъ куле в Солун, където умират майката на Зимбил войвода, сестра му Иванка и малолетната му сестра. Жена му, сестра му Калина и братята му Димитър и Кръстю след 4 месеца са освободени, но брат му Марин лежи три години в Солун. Кметът на селото хаджи Атанас Перухов е хвърлен в Серския затвор и кмет става гъркоманинът Тодор Попандонов.[8]
На 7 април 1882 година[9] Георги Зимбилев поставя засада на Хаджи Юсуф между селата Каракьой и Кърчово при Бели пресеки и унищожава всичките 13 черкези. От четата на Зимбилев загиват Димитър Бунев от Балдево и Илия от Исирлъка. Четата след това отстъпва към Долно Броди, Старчища и Калапот[10] и същата есен се оттегля в България. Във връзка с този случай са задържани и хвърлени в затворите в Демир Хисар и Сяр близо 100 души първенци и случайни хора от селата Крушево, Кърчево и Каракьой, като са подложени на нечовешки изпитания.[11] Едни от тях са осъдени до живот, други на 20, 10 и 8 години затвор.[12]
| Участници в ликвидирането на Хаджи Юсуф[10] | |
|---|---|
| Име | Родно място |
| 1. Георги Зимбилев | Горно Броди |
| 2. Димитър Зимбилев | Горно Броди |
| 3. Димитър Радев | Горно Броди |
| 4. Костадин Павлов | Горно Броди |
| 5. Атанас Павлов, брат на Костадин | Горно Броди |
| 6. Петко Смиленов | Горно Броди |
| 7. Кръстьо Траханов | |
| 8. Кръстьо Дабижуров | Горно Броди |
| 9. Мацата | |
| 10. Георги Иванов Попов | |
| 11. Гюрата | Горно Броди |
| 12. Котин Хайков | Горно Броди |
| 13. Иван Хършов | Горно Броди |
| 14. Георги Будалов | |
| 15. Костадин Олана | Карлъково |
| 16. Апостол Попов | Дряново |
| 17. Атанас Капаришев | Скрижово |
| 18. Тодор Бишков | Крушево |
| 19. Дечо | Крушево |
| 20. Коста, брат на Дечо | Крушево |
| 21. Дончо | Либяхово |
| 22. Никола | |
| 23. Атанас Гелин | Кърчово |
| 24. Трайко войвода | Кърчово |
| 25. Тодор Тетимов | Ковачевица |
| 26. Попа | |
| 27. Петко Чапрашиков | Калапот |
| 28. Запрю Кърлуковалия | Карлъково |
| 29. Димитър Патронев | Лакос |
През лятото на 1883 година Георги Зимбилев се появява с четата си в Сярско. На 5 юли същата година е обграден в местността Криви дол край Долно Броди от 500 души аскер, башибозук и насила мобилизирани българи. В сражението от общо 33 четници, загиват 28 от тях. Сред жертвите е и брат му Димитър. Макар и ранен, с атака разкъсва обръча и с оцелелите си другари се изтегля в планината Боздаг.
Георги Зимбилев е убит след предателство. Според Георги Баждаров съществуват различни версии за смъртта му. Съгласно едната, след като се отделил от четата си е убит от гърчеещи се власи към манастира „Св. Иван Предтеча“ при село Лакос. Според другата, след като е ранен е пребит с дървета от власи в Пирин за обир.
Името му е възпято във фолклора.
Георги Зимбилев е женен за дъщеря на хаджи Димко Хаджииванов и сестра на Димо Хаджидимов.[13]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стойковъ, Петъръ. Зимбилъ Войвода // „Бунтовникъ“ (II). София, 1903. с. 10 – 16.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 356.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 168 – 169.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 186.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48 – 49. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 49. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 609.
- ↑ а б Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 51. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 609-613.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 51. Посетен на 11 септември 2016 г.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 44.
