Илинден (село)
Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.
| Илинден | |
|---|---|
 |
|
  Илинден  Илинден |
|
| Общи данни | |
| Население | 82 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 36 519 km² |
| Надм. височина | 583 m |
| Пощ. код | 2929 |
| Тел. код | 07521 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 32648 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община - кмет |
Хаджидимово Людмил Терзиев (ДПС (НДСВ)) |
| Илинден в Общомедия | |
Илѝнден е село в Югозападна България, област Благоевград, община Хаджидимово. В близост до селото е изграден ГКПП Илинден - Ексохи (Възем). До 1951 година името на селото е Либяхово.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Илинден се намира в планински район. Разположено е в северните склонове на планината Стъргач. Отстои на 14 километра югозападно от общинския център Хаджидимово и на 18 километра югоизточно от град Гоце Делчев. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм. През землището на селото тече река Мътница. Почвите са предимно рендзини (хумусно-карбонатни). Населението намалява поради изселвания, по масови през 1958 – 1959 за селата Левуново и Спатово, град Нови Кричим и село Кремиковци.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според професор Иван Дуриданов селищното име Либяхово със засвидетелствана по-ранна форма Любяхово произлиза от личното име Любьхъ.[3] Според едно местно предание името произлиза от името на някой си Али бей, а според друго – от голямата любов, сплотявала жителите му срещу турските золуми по време на османската власт.[4]
На 2 km източно от селото е разположена крепостта Градище.
През XIX век Либяхово е голямо село с преобладаващо българско население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1828 – 1831 година е построена църквата „Успение Богородично“.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Любяхово (Lubiahovo) е посочено като село с 253 домакинства и 850 жители българи.[6]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Либяхово като село с 245 български къщи.[7]
През 1891 година Васил Кънчов посещава Неврокопско и оставя интересни пътни бележки за Либяхово. Ето какво пише той:
| „ | Либяхово има много хубав изглед. То е разположено на един малък приток на р. Буровица. Има прекрасен вид от върха, гдето бях аз. Над него по върха се виждат обработени ниви, а надолу – ливади. То брои 300 къщи български. Селяните са разбудени като гайтаниновци. От 1870 г. имат българско училище. Стояха в редовете на първите борци в борбата с владиката, но през 1887 г., заплашени силно от военния комендант в Неврокоп, признаха властта на владиката. Тая година те наново се отказаха от него.[8] | “ |
Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1720 души, от които 1660 българи-християни и 60 цигани.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Либяхово (Libiahovo) се състои от 1800 българи екзархисти и 18 цигани. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 65 ученици.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Либяхово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: В края на XIX век Либяхово е българско православно село, една от крепостите на българщината в Неврокопско. Видни просветни дейци и участници в църковно-националните борби на българите в Източна Македония от селото са Георги Зимбилев (1820 – 1880), Харитон Карпузов (1827 – 1899), Атанас Поппетров (1850 – 1933) и Стоян Зимбилев (1860 – 1912). В Либяхово са родени водачът на ВМОК Борис Сарафов (1872 – 1907), както и брат му Кръстьо Сарафов (1876 – 1952) - виден артист. От селото са Димитър Арнаудов (1874 – 1937) - деец на ВМОРО и ВМРО (обединена) и войвода на ВМРО Атанас Попов (1884 – 1928). В Либяхово е роден и видният художник Константин Гърнев (1894 – 1966) и писателят/поет Иван Захариев (1941), издал няколко стихосбирки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мичев, Николай. Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 185.
- ↑ Дуриданов, Иван. Селищното име Либяхово, Гоцеделчевско, днешно Илинден. // Турист XXVI (11). 1981. с. 15.
- ↑ Попов, Атанас. Възрожденските корени на моя род. Благоевград, „Ираник – М“, 2010. с. 5. Посетен на 20 март 2016.
- ↑ The Dormition of Virgin Mary Church in Ilinden. // Corect. Посетен на 10 ноември 2014.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126 – 127.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234 – 235.
- ↑ Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 229.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 112 – 113.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.
Портал „
| |||||||||||