Направо към съдържанието

Атанас Поппетров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Поппетров
български просветен деец
Роден
1850 г.
Починал
9 май 1933 г. (83 г.)

Атанас Поппетров е български възрожденски просветен деец и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Поппетров е роден в село Либяхово, Неврокопско, в семейството на свещеник Петър (Пею) Петков и Злата Ангелова Столинчова.[2] През учебната 1856/1857 година постъпва в местното училище, където преподава прочутия учител Георги Зимбилев, който води обучението на гръцки език и въвежда светски дисциплини. След напускането на Зимбилев, продължава образованието си при местните учители Янчо Мавродиев и свещеник Харитон Карпузов, които връщат килийнате методи на обучение.[3] След изучаването на Псалтира, баща му го изпраща да учи занаята терзийство. В продължение на три зими е терзийски чирак при братовчед си Ангел Москов в село Височен, Драмско. През другото време се занимава с домашна и полска работа. При всеки удобен случай взима частни уроци от учителите Георги Зимбилев и Петър Сарафов, при които усъвършенства познанията си по гръцки език и източно църковно пеене.[4]

Твърде млад Поппетров се отдава се на учителската професия и преподава в различни селища на Източна Македония. Учителства в неврокопските села Лъки (1865 - 1866) и Либяхово (1867 - 1870), където преподава на гръцки език, но постепенно въвежда и уроци на български език.[5] Решително влияние за неговото формиране, като български просветен деец оказва учителят Захари Бояджиев, който през учебната 1869/1870 учителства в съседното село Гайтаниново. Поппетров оставя брат си Петко временно да го замества и постъпва в гайтаниновското училище. Тук учителят Бояджиев формира един клас, в който привлича редица учители от околността, които обучава главно на български и турски език.[6] През 1870 година Поппетров открива първото българско училище в Черешница, Мелнишко,[7] където учителства една учебна година, а през следващата преподава в Старчища, Неврокопско (1871 – 1872).[8]

По-късно той продължава образованието си в Главното училище в София, където завършва ̩IV клас (1872 - 1873). На връщане за родния си край, остава за известно време в Самоков, където при учителя Иван Соколов, изучава звучната метода и пръв я въвежда в Неврокопско.[9][10] От 1873 до 1876 година за втори път учителства в родното си село Либяхово. Тук събира до 140 ученици от Неврокопско, Драмско и Мелнишко и последователно открива II и III клас.[11] През 1873 година е сред основателите на учителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп и активно участва в дейността му. През септември 1874 година е избран в ръководството му, като съветник.[12] Участва в дейността на Неврокопската българска община и е неин член. По време на масовите репресии над българското население след погрома на Априлското въстание от 1876 година, Поппетров предрешен в работническо облекло напуска Либяхово и се укрива в Драма, където работи в турски тютюнев склад.[13] След утихване на репресиите е назначен за български учител в Неврокоп, където учителства две непълни учебни години (1877 - 1878).[14] През есента на 1878 година за кратко е главен учител в Банско.[15]

Поппетров участва в Кресненско-Разложкото въстание. След въстанието напуска родния си край и се премества със семейството си в Самоков. Тук е назначен за учител и църковен певец (1878 - 1879).[16] По-късно напуска учителството и се установява в Ихтиман, където работи като финансов чиновник (1879 - 1889). Тук изпълнява длъжностите секретар при околийския бирник, ковчежник, околийски бирник и контрольор.[17] През 1889 година се установява окончателно със семейството си в София, където става докладчик при Върховната сметна палата. В края на 1892 година доброволно напуска държавната служба и изпълнява различни длъжности - деловодител при тухларско дружество „Работник“, управител на тютюнева фабрика „В. Григориядес и С-ие“, църковен настоятел при храма „Свети Николай Нови Софийски“ (1895 - 1901), помощник-кмет на София (1896 - 1899), председател на Сярско-Драмското спомагателно дружество „Пирин“ (1902 - 1903), делегат на същото дружество за събиране на помощи на бежанците от Македония, окръжен съветник (1912 - 1919). Започва търговия с дървен материал, отначало в съдружие (1896 - 1908), а после и самостоятелно (1908 - 1911).[18] През 1929 година основава специален фонд към Светия Синод за издръжка на бедни деца, родени в Либяхово. За целта той дарява на църквата облигации с номинална стойност от 250000 лева, а фондът приема неговото име и това на съпругата му Николина.[19][20]

Работи съвместно и поддържа връзки с известните възрожденски дейци Георги Зимбилев, Петър Сарафов, Георги Попиванов, Андроник Йосифчев, Спас Прокопов, чийто оригинални портрети съхранява в архива си.[21] Автор е на подробна автобиография, бележки и записки със със сведения за националните борби на българите в Югоизточна Македония, които се съхраняват в Научния архив на БАН.[22] Основните документи от фонда на Атанас Поппетров са обнародвани през 2017 година от доц. д-р Лизбет Любенова и издадени от Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ в София.[23]

Умира през 1933 година в София.[24]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, 176 стр.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 140.
  2. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.28.
  3. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.36-37, 41.
  4. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.41-45.
  5. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.45, 150.
  6. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.46.
  7. ↑ Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53-54.
  8. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.41-45.
  9. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.50-55.
  10. ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.108.
  11. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.55-59.
  12. ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.
  13. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.59-60.
  14. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.60, 150.
  15. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.62.
  16. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.63-70.
  17. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.69-78.
  18. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.78-79.
  19. ↑ Стоянова, Росица. Атанас и Николина Поппетрови // Енциклопедия Дарителството. Посетен на 10 май 2017.
  20. ↑ Тасев, Христо. „60 години в служба на Бога“, Църковен вестник, бр.23/16 декември 2002.
  21. ↑ Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 479.
  22. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
  23. ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, 176 стр.
  24. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 521.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Поппетров&oldid=12180179“.